Спортът в превод от френски (desport) означава развлечение и забава. Той е пряко свързан с културата на модерното индустриално общество и характерното за него свободно време. Различните форми на игри, като изпитание на физическата сила и уменията, са познати от древността и са част от различни обредни практики. Те са вплетени в културата на средновековна Европа, въпреки че християнството не толерира подобни занимания и увлечението по тях. Спортните забавления през ХVІІІ век постепенно се превръщат в организирани в Англия и в други западноевропейски държави. Новото структуриране на времето за труд и почивка обуславя възможността свободното време да се запълни с определено съдържание. Постепенно спортът се професионализира и комерсиализира.

В опита за класификация на българските традиционни игри в раздела състезателни се включват обикновено и спортните, с всички уговорки около това социо-културно понятие. Практикуването им от деца е най-често, докато за младежите е предимно част от определен обреден комплекс. В края на ХІХ и началото на ХХ век спортът заема важно място в обществените развлечения в Европа, включително и в България. У нас постепенно се учредяват спортни организации, клубове, федерации и т. н., първоначално с аматьорски характер. При създаването на дружествата основно значение имат живеещите в страната чужденци, както и българи, завърнали се от странство. Постепенно в българския език навлиза нова спортна терминология, благодарение и на появилата се специализирана периодика. Учредяват се гимнастически и колоездачни дружества, клубове по борба, бокс, плуване, волейбол, баскетбол, езда, тенис, футбол и др.

Изследванията в областта на социалните науки от 80-те години на ХХ век показват, че спортът може да се дискутира през етнологична и антропологична перспектива. Той е и важен елемент на популярната култура. Изследователите могат да черпят определени идеи и представи за съвременното общество, като анализират различни негови аспекти. Всеки световен шампионат или олимпийски игри дават повод за организиране на множество международни научни форуми и публикации по темата. Тълкуването на някои социални процеси през призмата на спорта е съвсем логично, като се има предвид, че всекидневието изобилства с политически коментари, изпълнени със спортна риторика, а ангажираните със спорта и техните действия са част от съвременния обществен живот и медийни публикации.

Актуалността на темата за спорта и различните подходи към нея вълнува както широката общественост, така и научната общност. В социалните науки спортът е разглеждан като важен инструмент за конструиране на идентичностите и е свързван с динамиката им във всекидневната култура. Той притежава определена символика, която се експлоатира в публичното пространство. В разработките по тази тема често се коментира връзката между спорт, политика и общество. От гледна точка на антропологията и на етнологията спортните култури могат да бъдат интерпретирани чрез езика на феновете и неговата способност да придава значение на социалния живот, да определя политически борби, да изграждат общности и идентичности. Същевременно важен акцент в разработките на множество изследователи е тълкуването на национализма през призмата на посланията и действията на спортните поддръжници и запалянковци.

В българската етнологична литература е изследвано как борбата е използвана като източник за набавяне на елементи за локалната, регионалната и политическата идентичност в един голям времеви обхват от началото на ХХ век до наши дни. Разглеждат се функциите на непрофесионалния футбол да изгражда общности и да формира идентичности, а също така и позициите на футболните фенове, включително и на жените.

Литература

Георгиева, Б. Градските развлечения в миналото. София: Парадигма, 2006.

Йорданова, К. „Не подценявайте момичетата… Някои от тях са по-истински ултраси от вас”. – Българска етнология, 2014, № 1, 23-37.

Кюркчиева, И. Непрофесионалният футбол – идентичност и памет. – Българска етнология, 2014, № 1, 74-88.

Петров, П. Кой, как, за какво се бори. За някои употреби на „народната борба”. – Българска етнология, 2000, № 3, 28-47.

Попов, В. Българските народни игри и представления. Изследване върху игровото начало в българската традиционна култура. София: Издателство „Наука и изкуство“, 1993.