Формирането на модерни нации и национални държави е съпътствано, а често и предхождано от конструиране на национална история и памет, които са базови за поддържането на национална идентичност. Нацията отдава почти сакрално значение на основаването на държавата, на нейните възходи и значими постижения в миналото, които се осмислят като основание за гордост и самочувствие в настоящето. Националното минало се възприема в концепцията за приемственост, която разглежда народа като непроменлива константа, устоял на историческите перипетии през вековете. Особени акценти в националната историография формират периодите на разцвет по време на Първата и Втората българска държава, както и борбите за национално освобождение от османска власт.
В първите десетилетия на Третата българска държава обяснимо общественият интерес е насочен към топоси, свързани с борбите за национално освобождение, като Околчица и Шипка. Постепенно като възрожденски туристически дестинации се очертават населени места, свързани с революционните борби, като Панагюрище и Копривщица, както и родните места на национални герои като Калофер и Карлово.
В хода на XX и началото на XXI век първоначално на държавно ниво, а после и на регионално и местно се предприемат различни инициативи за разкриване на останките на миналото и за превръщането им в обект на патриотичен туризъм. Ролята на държавността и на първоначалието са особено изтъквани в североизточната част на страната, където е центърът на ранносредновековната българска държава. Регионът концентрира различни политики за превръщане на старините в място за национално поклонение пред „предците“. В края на XIX век руините до днешните селища Плиска, Мадара и Преслав са разпознати като центрове на първата българска държава и „възкръсват” в националната културна памет. Постепенно потъналите в забрава руини, които се ползват като кариери за добив на вар и камък, се трансформират в културно-историческо наследство от национално значение. В първите десетилетия на XX век в проучването на изследвания регион се съчетават усилията на местни обществени организации, подпомогнати финансово от държавата и експертно от професионализиращата се българска археология в лицето на Народния музей в София. С цел старините да се популяризират сред населението, сдружението „Българска старина“ организира три „народни събора“ – на 15 май 1924 г. в Плиска, на 15 май 1927 г. в Мадара и на 24 май 1929 г. в Преслав, последният по повод 1000-годишнината от управлението на цар Симеон. Около старините се оформят народни паркове, до тях се прокарват пътища, районът им се благоустроява, откриват се музейни експозиции.
С министерско постановление № 161 от 5.08.1958 г. старините в разглежданите обекти са обявени за Национални историко-археологически резервати. Решенията по отношение на тяхното развитие се вземат централизирано, с водеща позиция на властите в София и в окръжния град Шумен (за периода на „култа към личността“ назован Коларовград). През периода на социализма държавните и местните власти задвижват процес „от горе“ за популяризиране на средновековното минало и за активно приобщаване на населението към поддръжката на наследството през училищните структури и казионните масови организации. За тази цел се използват съществуващи и нововъзникващи културни събития и мероприятия. С цел облагородяване на ландшафта на археологическите старини се използва ежегодната Седмица на музеите и паметници на културата. На профсъюзите е вменено задължението да организират колективни посещения на старините. Посещения до историческите обекти през Седмицата на музеите и паметници на културата трябва да организират и военнослужещите. Властите предприемат различни мерки за превръщане на резерватите в активно посещавани туристически обекти, разполагащи със съответни удобства и излъчващи патриотични послания. Старопрестолна Плиска става част от Стоте национални туристически обекта в България и през 1970 г. е обявена за паметник на културата с национално значение.
Регионът на Плиска, Шумен, Мадара и Преслав и столицата на Втората българска държава Търново фокусират особено внимание при организираните чествания на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Крепостните стени на Плиска и Преслав, както и елементи на Голямата базилика са частично възстановени в обем, за по-силно визуално въздействие върху посетителите. През 1979 г. Мадарският релеф е включен в листата за световно културно наследство на ЮНЕСКО. В археологическия резерват в Преслав през 1981 г. е изграден нов музей. Всички организирани мероприятия целят да внушат идеята за континуитет в българската история, чието най-висше достижение е социалистическа България. С решение на Министерски съвет е изграден културно-исторически комплекс „Създатели на българската държава“, открит на 28 ноември 1981 г. на платото над Шумен. На 12 юни 1986 г. тържествено е посрещнат милионният посетител на мемориалния комплекс.
В десетилетието след 1989 г. икономическите кризи се отразяват негативно на археологическите проучвания, недостигът на финансови средства води и до влошаване на инфраструктурата и до упадък на туризма. Броят на посетителите на Монумента „Създатели на българската държава“ напр. намалява десетократно и през 1997 г. те са едва 26 399. В началото на новото хилядолетие и при по-благоприятна икономическа ситуация в страната регионът на старите български столици се опитва да възвърне позиции, като разчита на реактивиране на културния туризъм. Същевременно се забелязва подновен интерес към Плиска, Мадара, Преслав и Търново и на национално ниво. През 2005 г. президентът Г. Първанов инициира кампания с участието на ученици и студенти за разчистване на редица археологически обекти с цел тяхната по-добра социализация.
Подобно на много други исторически обекти и националните археологически резервати получават финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие” (2008 – 2013). Продължава тенденцията към създаване на заместващо наследство чрез създаване на макети и (до)изграждане на руините. С особено обществено внимание в първите десетилетия на XXI век се ползва дискусията за евентуалното възстановяване на Голямата базилика, за което се предприемат и кокретни действия. Успешно бизнесначинание, стимулиращо патриотичния туризъм в района, е откритият в гр. Плиска през 2015 г. комплекс „Стара Плиска” с хотел и прилежащ Двор на кирилицата. Комплексът бързо печели популярност и привлича туристи от цялата страна. Глобални тенденции за развиване на индустрията на преживяванията и фестивализация на културата, в това число чрез т.нар. жива история и артистични възстановки, намират изражение в организираните средновековни събори в Плиска, Мадара, Преслав и Търново, на възстановки на възстаннически действия и боеве в редица възрожденски селища.
Процесът на превръщане на исторически места в туристически обекти продължава десетилетия, през които старините се разкриват, изследват, реставрират, надстрояват и експонират. Целта е да онагледят величавото минало на нацията и да предложат благоприятна среда за патриотично изживяване.
Литература
Българска етнология, 2021, кн. 3. Историческите възстановки: памет, идентичност, преживяване.
Иванов, Д. Археологически резервати и археологически музеи in situ в България. Поява и историческо развитие. – История, 2018, 3, 292-317.
Колева, Д. Наследство, туризъм, възпитание. 100-те национални туристически обекта и техните метаморфози. – Семинар_BG, 2015, бр. 12. https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy12/632-100_obekta.
Отчет за двадесет годишна дейност на археологическото сдружение „Българска старина“ (от 1924 до 1944 г.). Шумен, 1945.
Троева, Е. Историческа етнология на Плиска. – В: Етнологията на ХХI век – теория и практика. Сборник от конференция в памет на проф. Ст. Генчев. Васева, В. (съст.). София, 2017, 130-146.
Троева, Е. Исторически реконструкции и преживяване на миналото: „прабългарите“. – Семинар_BG, 2020, бр. 19. На терен в културата: автентично, зрелищно, не(видимо). https://seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy19/item/590-istoricheski-rekonstrukcii-i-prezhivyavaniya-na-minaloto-prabalgarite.html
Дни на предците, Плиска, юни 2019 г., сн. Е. Троева