На територията на съвременните държави Молдова и Украйна, в историко-географските области Бесарабия, Таврия и Крим се намират едни от най-големите компактни български общности в чужбина, формирани през втората половина на XVІІІ в. и средата на XІX в. Масовото преселване и установяването на българите в пределите на тогавашната Руска империя става най-вече вследствие на честите руско-турски войни от XVІІІ – XІX в. и протича на две големи вълни: след войната от 1806-1812 г. и след тази от 1828-1829 г. Руската политика за привличане на заселници се осъществява с издаване на царски манифести, гарантиращи на новодошлите известни права и привилегии и то на фона на съществуващото в държавата крепостно право.

Колониите са изградени почти изцяло от източноправославно население, разделено на две различни в езиково отношение групи – българи и гагаузи. Въпреки превратностите на историческата им съдба, и до днес българите от посочените територии съхраняват специфични етнически черти на културата, езика, обичаите, песните и легендите, които пренасят от родните места на прадедите си. Заедно с това, разбира се, под влияние на различни фактори – междукултурната дифузия, намесата на държавно-политическата и църковната власт, социално-икономическите промени и т.н. – се наблюдава динамика в културната система на преселниците, в резултат на което в нея се вграждат редица чужди елементи от различен произход. Някои общности и групи (например т.нар. кримски българи, олшанските българи, част от българите в Таврия и пр. в резултат на естествени асимилационни процеси или пък на целенасочени действия от страна на държавната и политическата власт по време на съветския режим) са частично или изцяло дестабилизирани и загубват своя етнокултурен облик.

Още при усядането на българските преселници е типично редуването в близост на българоезични и тюркоезични (гагаузки) села или съвместното им заселване в едно селище. В същото време, а особено след Втората световна война, се формират микрорайони и селища с още по-пъстър етнически състав, в който влизат и молдовани, украинци, немци, руснаци, евреи, цигани, албанци, сърби и др. В своята многоетнична съвкупност населението на Бесарабия преживява всички историко-политически превратности на XX век – двете световни войни, неколкократното преминаване на областта ту към Румъния, ту към Русия, смяната на монархическата власт със съветския болшевишки строй, депортация, глад и терор, а в съвременността – прехода към демокрация.

Днес на територията на Украйна и Молдова живеят повече от 300 хиляди българи. Такава е официалната статистика. Още много, ако не и още толкова, не се самоопределят, но по родов корен и селищен произход са българи. По цялата територия на бившия Съветски съюз – в Приазовието, Крим, Северен Кавказ, Урал, Казахстан, Средна Азия и в далечния север има българи. Една част от тях – т. нар. бесарабски българи – са най-близо до днешните държавни граници на България и през последните десетилетия активно контактуват, идват за обучение и работа, а някои се преселват и за постоянно в прародината.

Най-висока е концентрацията на българско населения в Болградски (61%), Арцизски (39%) и Тарутински (38%) райони на Одеска област в Украйна. Българите съставляват и голяма част от населението на гр. Одеса. Българи живеят компактно също в Измаилски, Саратски, Килийски, Татарбунарски райони на същата област, както и в Приморски, Бердянски, Приазовски райони на Запорожка област.

В днешна Молдова компактно българско население живее в Тараклийски и Чадърлунгски район.

Според изследванията на някои съвременни учени – предимно етнолози и историци от Украйна – българското население в историко-културната област Бесарабия, а и това в Таврия и Крим, включва няколко подгрупи, обособени според хронологията на тяхното установяване и формиране в тези райони, както и според техните езикови, културни и пр. особености. Това деление в най-общи линии съвпада с по-старото групиране на българското население, направено от съветски учени езиковеди през 50-те години на ХХ в. в изданието „Атлас болгарских говоров в СССР: вступительные статьи, комментарии к картам” от 1958 г. Някои от тогавашните данни обаче са опровергани, други допълнени и уточнени. Днес науката се обединява около становището за съществуването на следните групи българско население:

1. Т.нар. тукани/туканци. Най-общо те съвпадат с обособената от съветските диалектолози група селища от т.нар. чийшийски говор по името на село Чийший, Болградски район, Одеска област, дн. Украйна. В резултат на най-новите изследвания, проведени от учените В. И. Милчев, А. А. Пригарин и А. И. Ганчев беше доказано, че районът, от който произхождат предците на туканците, е Сърнена Средна Гора в Южна България. Това са група села в днешните общини Брезово, Пловдивска област, и Братя Даскалови, Старозагорска област. На територията на Бесарабия селата, които спадат към тази група, са: Чийший, Бановка, Каменка, Калчево, Владичен, Тараклия, Карагач и др.
2. Т. нар. чушмелийска група преселници произхождат от група селища между градовете Шумен и Провадия в района на т.нар. Съртове около Провадийското и Мадарското плато. Това е една от най-интересните говорни групи в Бесарабия, чийто най-ярък представител – с . Чушмелий, Болградски район, пази чертите на старинния и изключително колоритен съртски диалект и до днес. Част от населението на с. Кубей, Болградски район, също говори на този диалект, както и част от жителите на с. Богдановка в Таврия. В миналото той е бил разпространен и в други селища.
3. Групата на южнобалканските преселници, чиито селища са основани най-вече след войната от 1828-1829 г. произхожда най-общо от селища в днешните Сливенска и Ямболска област. Днес нейни представители в Бесарабия са гр. Твардица, селата Кортен, Валя Пержей, Дивитлий, Главан, Голица, Бургуджия, Исерлия, Пандаклия, Ново Ивановка, Задунаевка, Чумлекьой, Купаран, Гюлмян, Делжелер, Дермендере, Камчик, Кайраклия. Тук говорите на населението са общо взето единни и са обозначени още от съветските лингвисти с наименованието твърдишко-чомлекьойски тип. Все пак обаче следва да се изтъкне разделението на тези говори на т.нар. „ъ“ и „о“ диалекти.
4. Групата на т.нар. тракийски преселници, чиито говори в известна степен са близки, но и се различават от групата на южнобалканските преселници, произхожда най-вече от района на Източна Тракия и Сакар и днес на територията на Бесарабия включва следните села: Еникьой, Нови Троян, Бабата, Селиогло, Вайсал, Кулевча, Суворово, Кайраклия, част от жителите на с. Паркан в Приднестровието.
5. Преселници от района на Странджа (Граматиково, Малко Търново и др.) в Кримския полуостров са били разположени в миналото в селата Кишлав, Коктебел, Марфовка, Стари Крим и др. и са масово депортирани през 1944 г. в Сибир, Средна Азия и други територии на бившия СССР. Преселници от района на Странджа и прилежащите райони (селата Голям и Малък Буялък, Дервент и др.) са създали днешните села Благоево, Свердлово и Катаржино около гр. Одеса, както с. Паркан, Приднестровие и с. Терновка, днес квартал на гр. Николаев, Украйна;
6. Преселници от силистренското село Алфатар през 1773 г., т. нар. олшански българи, населяващи днес селата Доброе, Станковото и Олшанка в Кировоградска област, Украйна.
   
   

• Болградската гимназия, интериор, сн. Г. Георгиев Болградската гимназия, интериор, сн. Г. Георгиев
• Момент от храмовия празник, сбор, в с. Делжилер, Украйна, сн. Г. Георгиев Момент от храмовия празник, сбор, в с. Делжилер, Украйна, сн. Г. Георгиев
• Момент от сватба - носене на печено прасенце на дядото, бащата на булката, с. Делжилер, Татарбунарски район, Украйна, сн. Г. Георгиев Момент от сватба - носене на печено прасенце на дядото, бащата на булката, с. Делжилер, Татарбунарски район, Украйна, сн. Г. Георгиев
• Миряни на неделна служба в гр. Твардица, сн. Г. Георгиев Миряни на неделна служба в гр. Твардица, сн. Г. Георгиев
• На пазара в гр. Болград, сн. Г. Георгиев На пазара в гр. Болград, сн. Г. Георгиев
• Стара снимка от гр. Твардица, Молдова, л. а. Г. Георгие Стара снимка от гр. Твардица, Молдова, л. а. Г. Георгие
• Кръщене в гр. Тараклия, Молдова, сн. Г. Георгиев Кръщене в гр. Тараклия, Молдова, сн. Г. Георгиев
• Гергьовски кравай - усчарка, с. Чушмелий, сн. Г. Георгиев Гергьовски кравай - усчарка, с. Чушмелий, сн. Г. Георгиев
• Интериор, с. Алба де жос, Молдова, сн. Г. Георгиев Интериор, с. Алба де жос, Молдова, сн. Г. Георгиев
• Религиозен кът в дома на баба Мария Гайдаржи от с. Делжилер, днес Димитровка, Татарбунарски район, Украйна, сн. Г. Георгие Религиозен кът в дома на баба Мария Гайдаржи от с. Делжилер, днес Димитровка, Татарбунарски район, Украйна, сн. Г. Георгие
• Пешкир, с. Чушмелий, днес Криничное, Болградски район, Украйна, сн. Г. Георгиев Пешкир, с. Чушмелий, днес Криничное, Болградски район, Украйна, сн. Г. Георгиев
• Сватба. Посрещане на младоженците в дома на свекъра, с. Виноградное, ст. Хасан-Батър, Болградски район, Одеска област, Украйна, сн. Г. Георгиев Сватба. Посрещане на младоженците в дома на свекъра, с. Виноградное, ст. Хасан-Батър, Болградски район, Одеска област, Украйна, сн. Г. Георгиев
• Храм Преображение Господне, гр. Болград, сн. Г. Георгиев Храм Преображение Господне, гр. Болград, сн. Г. Георгиев
• Шарапана, стяска и кадус - приспособления и съдове за изтискване на грозде и приготвяне на вино, с. Кортен, Чадърлунгски район, Молдова, сн. Г. Георгиев Шарапана, стяска и кадус - приспособления и съдове за изтискване на грозде и приготвяне на вино, с. Кортен, Чадърлунгски район, Молдова, сн. Г. Георгиев
•  

Литература

Балкански, Т. На пусто пладне: Българите в Руската империя и днес. В. Търново: Знак, 2009.

Грек, Ив., Н. Червенков. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. София: Издателство „Хр. Ботев”, 1993.

Дойнов, Ст. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2005.

Киссе, А. Возрождение болгар Украины. Очерки, Одесса, 2006.

Пимпирева, Ж. (съст.). Бесарабските българи в постсъветското пространство. Култура, политика, идентичност. София: Логис, 2012.

Станчев, М. Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ – Том 1 (1771 - 2006). Статистический сборник. АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009.

Станчев, М. Болгары в Российской империи, СССР, странах Балтии и СНГ. Том 2. Биографическая энциклопедия. Контраст, 2016.