Общностите на българите в Централна Европа – в Австрия, Полша, Словакия, Унгария и Чехия – се формират и утвърждават по сходен начин. Механизмът на тяхното формиране е един и същ, в следствие на няколко миграционни вълни от България през XX век. Те най-общо могат да се обобщят като “градинарски“ – това са първите заселници от средите на пътуващите градинари-гурбетчии от края на XIX до средата на XX век. Те оформят ядрото на първата генерация емигранти във всяка една от споменатите страни в Централна Европа. През втората половина на XX век в следствие на междудържавните спогодби между бившите социалистически държави има нова миграция. Всички тези вълни имат икономически и социален характер, като изключение прави само вълната от политически мигранти в Австрия по време на социализма. Българските градинари са известни в цяла Средна Европа. След края на Втората световна война една част от тези пътуващи градинари усяда за постоянно в държавите-приемнички и така полага основата на българските общности в страните от Централна Европа.

По времето на социализма една голяма част български студенти в тамошните университети решават да останат за постоянно след завършване на образованието си. Най-често причината е намирането на партньор и сключването на брак. Така една голяма част от емигрантските общности в Средна Европа е съставена от българи със смесен брак. България от своя страна е туристическа дестинация през периода на социализма за туристи от целия бивш социалистически лагер, което поражда вълната, наречена „плажна“. Т.е. голям брой туристи от централноевропейските държави срещат своите съпруги по българското Черноморие.

Миграционната вълна от предимно икономически мигранти след 1989 година към тези държави отвежда там още българи, подобно на процеси преди това, когато в бивша Чехословакия българите се озовават въз основа на междудържавни спогодби. В Австрия се установяват голям брой политическите мигранти, които бягат от комунистическия режим в България. Сходният начин на формиране на българските общности в Средна Европа съответно води и до подобни един на друг модели на интеграция и идентификация в тези общества. От гледна точка на своето формиране и съществуване българските общности в Средна Европа могат категорично да се обозначат като „централноевропейски“ тип за разлика от българските емигрантски общности в останалата част на света.

• Обява за организирана изложба на българска художничка от Съюза на българите и техните приятели в Словакия, сн. Светлана Антова Обява за организирана изложба на българска художничка от Съюза на българите и техните приятели в Словакия, сн. Светлана Антова
• Покана и снимки от сватбата между словачка и българин от Перник, сн. Светлана Антова Покана и снимки от сватбата между словачка и българин от Перник, сн. Светлана Антова
• На градината на български градинар със семейството му в Словакия, сн. Светлана Антова На градината на български градинар със семейството му в Словакия, сн. Светлана Антова
• Надгробен паметник на българска учителка в Централните гробища на Братислава, сн. Св. Антова Надгробен паметник на българска учителка в Централните гробища на Братислава, сн. Св. Антова
• На градината на български градинар в Словакия, сн. Светлана Антова На градината на български градинар в Словакия, сн. Светлана Антова
• Надгробен паметник на българо-словашко семейство в Централните гробища в Братислава, сн. Св. Антова Надгробен паметник на българо-словашко семейство в Централните гробища в Братислава, сн. Св. Антова
•  

Литература

Антова, С. „Тук живеем, тукашен хляб ядем”. Етнокултурна идентичност на българите в Словакия. София: Парадигма, 2007.

Българи в Словакия. Етнокултурни характеристики и взаимодействие. Теренно изследване. Съст. Н. Рашкова, Вл. Пенчев. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2005.

Българите в Унгария – етнокултурни традиции и съвременност. Съст. Н. Рашкова. Български фолклор, № 1, 2011.

Българската общност в Австрия: историческо, лингвистично и етноложко изследване. Съст. Сн. Йовева-Димитрова, А. Кочева, Вл. Пенчев. Т. 1. София: ДАБЧ, 2011.

Ганева-Райчева, В. Българите в Унгария: проблеми на културната идентичност. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2004.

Пенчев, Вл. Българските общности в Средна Европа. Формиране, битуване, идентичности. София: Парадигма, 2017.

Побратим. Българи по чешките земи. София: Св. Климент Охридски, 1994

Bulhari na Slovensku. Etnokultúrne charakteristiky a súvislosti. Štúdie. Ed. E. Krekovičová, V. Penčev. Bratislava: Veda, 2005.

Penčev, Vl. Po serpentinách sebepoznání a poznání toho druhého. Češi a Slováci v Bulharsku, Bulhaři v České republice. Praha: HHS, 2013.