Всяка от големите школи в световната наука влага свое разбиране в понятието за народна култура. То зависи от основната философска концепция на школата за общественото и историческото развитие.
Съвременният изследовател на народната култура, стремейки се да взима под внимание обективно вярното зърно, което съществува в повечето нейни определения, рискува да изпадне в безпринципно съчетаване на признаци и белези. Най-точното определение, което да бъде валидно за широк диапазон исторически общности, би трябвало да се основава върху нейните отличителни черти в сравнение с другите прояви и елементи на културата. Тези черти засягат създателя и потребителя на народната култура, както и основния механизъм на съществуването й във времето.
Народната култура е специфичен слой на всяка културна система на доиндустриалните общества от праисторията до днес, която се отличава с творческа анонимност и колективност на създаването, масовост на потреблението и традиционност – предаване на поколенията чрез механизма на приемствеността, действащ най-силно в семейната среда; народната култура показва склонност и способност към възпроизвеждане на съществуващите образци на жизнената дейност и в поведението, и в мисленето на хората. Народната култура е традиционна култура, която включва културни пластове на различни епохи от дълбока древност до днес, чийто субект се явява народът – една колективна личност, въвлечена в общността на културните връзки и механизмите на съществуване и оцеляване. Това е безписмена и консервативна култура, в която основна е ролята на традицията като начин на предаване на жизнено важната за обществото информация.
От професионалната култура народната се разграничава по няколко белега: професионалната е резултат от индивидуално творчество, тя изисква специализирана подготовка на създателя ù и е с ограничено потребяване – насочена е предимно за индивидуално или на определена група ползване. Творецът обикновено е известен, а произведенията му носят белезите на неговия личен талант и образование.
Народната култура има няколко дяла, според формите на опредметяване на човешкия труд. Но докато обособяването в нея по такъв белег на материална и духовна култура е безспорно, но критикувано и често – отричано, то наличието и ролята на социално-нормативен дял на културата е нейна специфична черта. Той е обособен с оглед на функциите, които културата изпълнява като съвкупност от морални и правни норми и институти, осигуряващи координация в поведението на обединените в тях хора. В този основен дял се включват традиционните форми на човешко общежитие, институтите, в които личността се социализира от раждането до смъртта си – семейство, род, семейна и селска община, махала, еснаф и пр. Нормативната страна на този дял от народната култура включва моралните, нравствените и обичайно-правните норми и изисквания за лично поведение при различни типови ситуации – напр. народното обичайно право, което регламентира най-разнообразни взаимоотношения между хората в ежедневието на трудовия им и семеен живот. В този дял се разглежда и нормативната страна на всички явления от материалната и духовна култура дотолкова, доколкото те са знак и показател за определени взаимоотношения – напр. по цвета на забрадката на жена или по кройката на маншета на мъжка риза може да се съди за възрастта, семейното положение и имотното състояние на носителя; участието или не-участието на младо момиче в пролетното лазаруване или на момче в зимните йордановденски къпания определя правото и не-правото му да встъпва в брак и пр. Съдържанието на социално-нормативната култура най-добре показва, колко условно е всяко делене на народната култура.
Сред специфичните функции на народната култура са: практическа /утилитарна/; познавателна, регулираща, естетическа функция. Съществена е етничната функция на народна култура, която може да бъде разграничителна или обединителна в зависимост от това, дали даденото явление очертава обособяването на културата от други културни модели или принадлежността ù към един по-общ такъв.
Според някои изследователи, в съвременността основна черта на народната култура е нейният извънпрофесионален статус и неспециализираният характер на културната дейност /без това да изключва високото ниво на постиженията/. В тази логика все по-доминиращо е мнението, че народната култура няма нищо общо с т.нар. „масова култура“, дори се изтъква, че те по съдържание и социални функции са противопоставени и враждебни.
В българската етнология понятието народна култура се употребява синонимно с „традиционна култура“.
Литература
Етнография на България. Т. 1. София, 1980.
Генчев, Ст. Народна култура и етнография. София, 1984.
Рот, Кл. „Народна култура” – (Социалистическа) „Всекидневна култура”: Един нежелан научен преход? – Българска етнология, 2001, № 2, 5-17.
Burke, P. Popular Culture in Early Modern Europe. Routledge, 2016.