С понятието мултикултурализъм се обозначава културното различие между общностите в дадено общество и политиката, която подкрепя това различие. Съществуват две основни и привидно различни линии, развили се при различни правителствени политики и стратегии.

Първата се съсредоточава върху взаимодействието и общуването между различните култури. Взаимодействията между културите дават възможности на културните различия да си въздействат и обменят информация, така че да създават мултикултурализъм. Втората линия поставя акцент върху различието и уникалността на културата. Мултикултурализмът често е противопоставян на асимилационните политики. Тази идея е основна в политическата философия, когато става въпрос за културни и религиозни различия. Често е асоциирана с „политиката на идентичностите”, „политика на различията” и „политика на признаването”. Освен това мултикултурализмът е предмет на икономически интереси и политическа сила. Освен че често този термин се употребява по отношение на социални групи в по-слаба позиция – гей обществата например, той се използва и по отношение на имигрантите, които са етнически и религиозни малцинства, етническите групи и бежанците. Признаването например на мултикултурното образование е стремеж не само за признаване на актуалната култура на дадени групи, но също на субординацията между общностите и цялостния им исторически опит.

Културите непрекъснато се променят. Културното различие е основна особеност на човешкото общество. То се пренася чрез трансграничните миграции, претенциите на националните и други малцинства за собствена културна идентичност, културните ефекти на глобализацията, увеличената взаимозависимост между всички световни региони и напредването на медиите и комуникациите. Повече и повече личности живеят в „мултикултурна” номалност и трябва да се справят със собствените си многобройни самоопределения. Културното различие носи икономически, социални и политически плюсове, но също така нови предизвикателства и трябва да бъде адекватно управлявано. То често буди страх и отрицание, чиито проявления са в основата на ксенофобията, липсата на толерантност, дискриминацията и насилието.

В областта на политиката „интеркултурният” диалог е все още слабо дефиниран. Диалогът между културите, най-старият и най-фундаментален модел на демократичното общуване, е адекватен отговор на отрицанието и насилието. Той е възможност за мирен и пълноценен съвместен живот в мултикултурния свят и за развитие на усещане за общност и принадлежност. Той също е инструмент за предпазване и разрешаване на конфликти чрез стремеж за повече уважение към човешките права, демокрацията и силата на закона. Целите му могат да бъдат най-общо дефинирани така:

• Да споделя виждания за света, да разбира и да научава повече за онези, които виждат света по различен от нашия начин;
• Да идентифицира подобията и различията между културните традиции и възприятия;
• Да достига до мирно разрешаване на споровете;
• Да подпомага управлението на културното различие по един демократичен начин;
• Да поставя мостове между тези, които смятат културните различия за заплаха, и другите, които напротив, смятат, че различието обогатява;
• Да подпомага обмяната на добри практики основно в областта на интеркултурния диалог, демократичното управление на социалното различие и промоцията на социална кохезия;
• Да развива съвместни проекти.

Факторите, които позволяват на интеркултурният диалог да се осъществи, са следните:

• Еднакво третиране на всички представители;
• Доброволно включване в диалога;
• Отвореност, любопитство и възприемане без амбиции за „спечелване” на диалога;
• Готовност да бъдат разгледани подобията и различията на културите в диалог;
• Минимална степен на познание за оразличаващите характеристики на собствената и културата на „другия”;
• Възможност за намиране на общ език за разбиране и уважение към културните различия.

Литература

Declaration on cultural diversity, adopted by the Committee of Ministers of the Council of Europe on 7 December 2000.

Declaration on intercultural dialogue and conflict prevention, adopted by the European ministers responsible for cultural affairs, Opatija (Croatia), 22 October 2003.

Declaration by the European Ministers of Education on intercultural education in the new European context, Athens (Greece), 10-12 November 2003.

Multiculturalism: What does it mean?. BBC News Online. 7 February 2011.

Policy Paper № 4. Multiculturalism: New Policy Responses to Diversity. Unesco.org.

Zarate, G., D. Levy, Cl. Kramsch. Handbook of Multilingualism and Multiculturalism. Archives contemporaines. 2011.