Етничност

Понятието етничност, подобно на етнос, е базисно в съвременния етничен лексикон на научно и популярно равнище. В етничната теория двете понятията се използват като партньорски, а често и като синонимични. Докато етнос обаче се дефинира от гледна точка на групата и общността, то за етничност се говори от гледна точка на индивида – член на тази общност.

Етничността е вид субективно преживяване, форма на обществената организация на културните различия. Основава се върху културната самоидентификация на етничната общност по отношение на други общности и социални идентичности – политически, обществени, професионални, възрастови, религиозни, езикови и пр., с които съсъществува. Изградена е от тези характеристики, които самите членове на общността преценяват като значими за себе си; те са в основата на тяхната идентичност и самосъзнание. Eтничността е съвкупността от черти и компоненти, спадащи към природата на една етнична група: местоположение /територия, страна/, история и съдба, език, религия, традиции и други културни особености, както и ценностите, изградени върху тях, черти на характера, навици и норми на поведение. В зависимост от групата и ситуацията, тези черти варират по важност и сила, те могат да се изменят напълно, частично, самостоятелно и колективно, независимо една от друга – етничността и компонентите ù са относителни по време и място.

Първоначалната употреба на термина датира от 40-те г. на XX в., когато е въведена от Л. Уорнър и следовници. Популярност добива в книгата на харвардските социолози Н. Глейзер и Д. Мойнихан през 1976 г., които употребяват понятието за обозначение на: „… тези форми на идентификация, които са основани на различни социални реалии като религия, език и национален произход“. И до днес сред учените няма единство по отношение определението на феномена на етничността, но –потегляйки от цитираното, се приема съществуването на някои свойствени на общностите характеристики, които позволяват те да се разглеждат като етнични или да се говори за наличието на етничност у членовете им. Етничността е разглеждана като център за мобилизация на групата по пътя ù към постигане на конкретни политически цели. От 60-те г. интелектуалната история на термина се динамизира във връзка с новите явления в постколониалната геополитика и движенията на етничните малцинства в развитите страни. Появяват се нови интерпретации на етничността, които засягат явления като социалните и политически промени, изграждането на идентичностите, социалните конфликти, расовите отношения, формиране на нациите, асимилацията и пр. В интерпретацията на Б. Андерсън и Е. Хобсбом, етничността е универсално и всеобщо явление, един общочовешки и всеобхватен начин за изразяване на лоялност към собствената култура. Болшинството учени обръщат внимание главно върху социално конструираната природа на културните различия, която създава динамиката и многокултурния характер на съвременните общества.

В този процес следните характеристики се явяват в непрекъснато пренареждане и променлива роля в етничната самоидентификация: представите за общата територия и историческия произход, единния език, общите черти на материалната и духовна култура; политически оформените представи за родина и институциите, в които тя се реализира, вкл. държавата; чувството за отличие и единство – т.е. осъзнаването от членовете на групата на тяхната принадлежност към нея и изградените на тази основа отношения на солидарност и съвместни действия.

Литература

Alba, R. Ethnicity. – Encyclopedia of Sociology. Ed. by E. Borgatta and M. Borgatta. V. 2. New York, 1992.

Banks, M. Ethnicity: Anthropological Constructions. London, 1996.

Hutchinson J., A. D. Smith (eds). Ethnicity. Oxford: Oxford University Press, 1996.