Определение и критерии за обособяване
В етнологичната теория етническата /или етничната/ група е част от даден народ, която се е откъснала от него, най-често поради някаква историческа причина и живее в обкръжението или в състава на друг народ, но запазва своя език, културно-битови особености и съзнание за своята обособеност.

В логиката на това определение етническите групи в България се обособяват по три основни белега, които са залегнали и в критериите на официалните преброявания в България в миналото и днес: етническо самоидентифициране, майчин език и религия. Религията, особено у групите, които не са стриктно вярващи, подлежи на промяна, според конкретния интерес на групата или на отделните индивиди в нея. Майчиният език е устойчив класификационен белег, но особено ако групата е малобройна, в езиково отношение нейните членове трябва да се адаптират към езика на основната група или на по-голяма, в близост до която или сред която живеят – това прави и майчиния език мобилен и променлив белег за класифициране. Етничността или чувството за етническа идентичност е субективен /психологически/ и затова също податлив на въздействие и промяна белег. Ето защо към тези критерии за етническо класифициране и с цел постигане на по-голяма адекватност при отнасяне на части от населението към една или друга група се добавят фактори като историческия произход, територията, ролята на контактите и връзките в историята и др.

Основни етнически групи в съвременното българско общество
В България исторически са се формирали няколко типа малцинствени общности: 1. Традиционни /създадени до 1878 г./ етнически малцинства в България, напр. турци, роми /цигани/, руснаци, арменци, власи, каракачани, гърци, украинци, татари, евреи и др.; 2. Малобройни /под 1000 души/ традиционни етнически малцинства, напр. сърби, черкези, албанци и др.; 3. Езикови малцинства, напр. гагаузи; 4. Имигрантски общности, формирани след 1878 г., напр. украинци, араби и др.; и 5. Религиозни общности. Тази последна група изисква някои пояснения: в България вероизповеданията са свободни, а религиозните институции са отделени от държавата. Към началото на XXI в. у нас има 96 регистрирани вероизповедания. Според Конституцията източноправославното вероизповедание е традиционно и официално за страната. Основните религиозни общности към 2001 г. са: източноправославни християни – 6552752 д.; християни католици – 43811 д.; християни протестанти – 42308 д.; армено-грегориани – 6500 д.; мюсюлмани – 966978 д., от тях повечето са сунити – 913957 д., а алиани /шиити/, наричани още къзълбаши, са 53021 д.; дъновисти /Бялото братство/ – 1243 д.; будисти – 1042 д.; израилтяни – 653 д. Петте групи малцинствени общности се комбинират помежду си, както и влизат в съчетания с основното население – българското; в резултат се появяват различни етнокултурни варианти на общности, напр. помаците /българите мюсюлмани/, които са етнорелигиозна общност или власите, които са етноезикова общност.

Самоидентификацията на етническите групи е динамична, както и тяхното самосъзнание за етническа принадлежност и в съвременните условия показва зависимост от редица фактори, включително от икономическите нужди и интереси на членовете на групата.

Литература

Общности и идентичности в България. Съст. А. Кръстева. София, 1998.

Симеонова, Г. Групи българско население и етнографски групи. Варна: LiterNet, 2015.

Barth, F. Introduction. – In: Ethnic Groups and Boundaries. The Social Organization of Cultural Differences. Ed. by F. Barth. Oslо, 1969.