Асимилация

Когато обществата или мнозинството и малцинството влизат във взаимодействие е важно да се отчитат разликите в икономическо, политическото, технологичното отношение. При надмощие на едно от обществата или на мнозинството в дадено общество, то има възможността да налага своя културен модел над другото до степен на асимилиране на чуждата култура.

Политиката на асимилация е процес на целенасочени властови решения. Очакването от прилагането на тези решения е да бъдат премахнати груповите специфики на етнокултурните общности, различни от мнозинството. Съществуват няколко класически методи на политиката на асимилация, провеждана в различна степен и с различен ефект в човешката история. Основният се изразява в промяна на груповата идеологическа система – религия, вяра, обичайни практики. Предприемат се действия за образование на децата и на младите хора в посоката, в която се движи макрообществото. Тук особено място заема промяната на т. нар. майчин език или специфичния регионален говор. Извършва се контролирано преместване и заселване на части от групите или пък седентаризация на номадите (чергарите, подвижните овцевъди) сред уседналото мнозинство. Търсят се алтернативи на традиционния поминък и съответстващите му социална организация и традиционен бит. Като елемент от тази промяна, особено важен е опитът за промяна в ценностната система и собствено груповите институции, които контролират всекидневния живот, промяна в междугенерационните йерархии, промяна в йерархията между половете.

Когато се извършват значителни промени в местната икономика, това води до съществени промени в съществуващите социални структури. Части от групите може да се превръщат в зависими от инициативата и фондовете на макрообществото вътрешни прослойки. Най-често се постига чрез въвеждане на квотен принцип за достъп до по-високо образование; специфични дотации на част от характерните производства; преки дотации за регионите, населени преимуществено със смесено население; специфични стимули към работодателите, които наемат служители по квотен признак; квоти за участие във властта (неизменно на контролирани позиции). Честа практика е намесата в традиционната духовна и материална култура. Друг класически метод е подмяната на груповата история, места на памет, общностна памет. Всяка асимилационна политика е социален експеримент. Най-често това е провеждане на политика на асимилация на „различните”, която няма еднакво влияние сред различните групи и отделните им членове, нито пък точно предвидими резултати. Насилствената асимилационна политика не поражда непременно равно по сила и еднопосочно (противодействие) действие в групите, които са неин обект. Реакциите на различните групи в различни места, както и на отделни техни представители варират от пълна асимилация (в желана или напълно противоположна културна система) до високо ниво на сегрегация, водещо при определени условия до емиграция и пълно прекъсване на връзките с родината. По принцип политиката към малцинствата се движи в границите на: консенсус, интеграция, асимилация, репресии, етническо прочистване. Всяка от тези политически линии има като крайна цел лишаване на етническите или религиозни групи от достъп до власт и ресурси, задържането им в подчинено, контролирано положение.

 

Литература

Бретон, Р. Етнополитика. София: ИК „Одри”, 2002.

Вебер, М. Социология на Господството и Социология на Религията. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1992.

Грекова, М. Преосмисляне на понятието „малцинство“. – В: Социологията пред предизвикателствата на различията. Съст. Ив. Стефанов, М. Минева. София, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2009.

Карамихова, М. Въведение в изучаването на етнокултурните групи. Цикъл лекции. УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2014.