Официалният празничен календар е съвкупността от обявени на ниво държава официални празници, които се честват, а датите им са неработни дни. Официалният празничен календар включва както значими религиозни празници, така и съвременни граждански, отбелязващи важни за нацията събития, също и международно отбелязвани (напр. Нова година януари, Ден на труда 1 май). Официален празничен календар се формира в следосвобожденска България, като в хода на времето, основно под въздействие на политически промени, в него настъпват значими трансформации.

Влияние върху датите на празниците оказват и различните календари, по които се отчита астрономическото време – Юлиански или Григориански календар, който в България е въведен през 1916 г. и получава публичност под названието нов стил (за 20 век разликата между датите по стария и по новия стил е 13 дни).

Празник, който възниква още през Възраждането и става един от най-честваните официални празници в България, е Денят на светите братя Кирил и Методий (11 май). Първият официален празничен календар в Княжество България е приет през 1882 г., като е съставен от празници на основното за страната източно-православно вероизповедание, от дати, свързани с владетеля (рождение, възкачване на престола, имен ден), и с исторически значими събития като подписването на Санстефанския мирен договор, отбелязван на 19 февруари, който от 1888 г. се чества като Освобождение на България. В празничния календар от 1901 г. е включен и Денят на Съединението (6 септември). От 1909 г. започват да се отбелязват официално и годишнините от обявяването на Независимостта на Царство България (22 септември), а от 1923 г. – Денят на народните будители (1 ноември).

През втората половина на XX век по време на социализма и в унисон с атеистичната политика църковните празници и тези, свързани с монархическия институт, са изключени от официалния празничен календар, като на част от тях са намерени светски заместители (напр. Гергьовден се превръща в Ден на животновъда). Национален празник на социалистическа България е Денят на свободата (9 септември), бележещ годишнината от идването на Отечествения фронт на власт през 1944 г. От календара отпадат празниците на Съединението и на Независимостта, а Денят на Освобождението се чества като официален само по повод на стогодишнината през 1978 г.

След политическите промени, последвали 10 ноември 1989 г., официалният празничен календар се преобразува коренно. От него отпадат всички празници, свързани идеологически с комунистическото минало, а големи християнски празници като Рождество Христово, Великден, Гергьовден отново са инкорпорирани в него. От 1990 г. нов национален празник е 3 март – Денят на Освобождението по нов стил. От 1998 г. в официалния календар отново започват да се отбелязват Съединението (6 септември) и Независимостта (22 септември) – и двата по стар стил.

В наши дни официалните празници са регламентирани в чл. 154 на Кодекса на труда, като това са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България, национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност;

6 септември - Ден на Съединението;

22 септември - Ден на Независимостта на България;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;

Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, с променливи дати.

Според Кодекса на труда „Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност“.

Празничните събития се организират по определен протокол, включват участието на официални лица, представители на основните вероизповедания, на тях се изпълнява химнът на страната, държат се речи и приветствия, поднасят се цветя на паметници, свързани с честваното събитие, провеждат се паради и тържествена заря. В конструирането на официалния празничен календар в определен времеви период чрез вклюването и изключването на отделни празници се проектират идеологически противопоставяния, идентичности ориентации, различни прочити на миналото, които са и своеобразни негови употреби за настоящи цели.

Литература

Гергова, Л. Денят на българската просвета и култура и славянската писменост и Денят на народните будители – два празника на духовността. – В: Празникът на Кирил и Методий. Пространства на духа. Съст. Е. Анастасова, Г. Лозанова, Ст. Станоев. Том 2. София, 2015, 7–19.

Григоров, Гр. Хар. За дуалистичния характер на българския граждански празничен календар. – Български фолклор, 2022, кн. 3, 3-27.

Добрев, А. 6 май – Ден на храбростта и празник на българската армия. Исторически преглед. София, 2014.

Елдъров, С. Празникът на Освобождението в българския национален календар. – Исторически преглед, 2016, № 1–2, 5–23.

Елдъров, С. Душата на един народ: Българският национален календар от 1878 година до наши дни. – В: Дриновський збірник, 2019, 9, 164-180.

Симеонова, Г. Видове празнични календари — взаимовлияние и историческо развитие (Към въпроса за традицията в празнично-обредната система). – Българска етнология, 1987, кн. 2, 3-13.

Симеонова, Г. Денят на Кирил и Методий. София, 1994.