Националният празник е основният празник на една държава. Той бележи кулминацията в официалния празничен календар, като чества значимо събитие в историческата памет на нацията. Както и останалите официални празници в държавата, националният празник е нормативно установен и е неработен ден. Различните политически режими имат различно отношение и оценка на миналото, поради което и националният празник на страната се променя при смяна на политическото управление. Настоящата дата на националния празник на България – 3 март (19 февруари стар стил) отбелязва сключването на предварителния мирен договор между Русия и Османската империя в Сан Стефано през 1878 г., слагащ край на Руско-турската война (1877-1878). В договора се предвижда създаването на автономно българско княжество, което включва значителни области между Дунав и Беломорието в Източните Балкани. Въпреки че този договор е ревизиран с клаузите на Берлинския договор, Санстефанска България остава идеал в националната културна памет.
В първите години след Освобождението при управлението на княз Ал. Батенберг 19 февруари се чества като „Сключване на С. Стефанский мир“ с панихида, молебен, военен парад и народни тържества. С идването на власт на княз Фердинанд от 1887 г. се променя държавният празничен календар и денят 19 февруари вече се чества като „Освобождение на България“, но и като дата на подписването на Букурещкия мирен договор, с който се слага край на Сръбско-българската война. Степента на тържественост на отбелязването на празника на Освобождението в следващите десетилетия следва кризите и подобряването на отношенията между България и Русия. Особено тържествено са отбелязвани юбилейните години от възстановяването на българската държава. Преминаването от Юлиански към Григориански календар през 1916 г. води до промяна и в отбелязването на празника на Освобождението – вече на 3 март.
С налагането на комунистическата власт след 9 септември 1944 г. се променя официалната интерпретация на историческото минало и като национален празник на страната започва да се отбелязва 9 септември като „Ден на Свободата“. Тържествата имат организиран характер и са съпроводени с многолюдни манифестации в големите български градове. В малките населени места след официална част с произнасяне на реч, отбелязването на националния празник често приема облика на народен събор с музика и танци на селищния площад. През социалистическия период датата 3 март макар да се отбелязва, не е национален празник, и е обявена за неработен ден единствено за 100-годишнината от Освобождението през 1978 г.
Политическите трансформации след 10 ноември 1989 г. донасят и ново преосмисляне на националната история и нейните символни дати. През 1990 г. с указ на Държавния съвет 3 март е обявен за национален празник под името „Ден на Освобождението на България от османско иго“. В обществото се коментират предпочитания и към други дати и събития като подходящи за национален празник – 6 септември (Съединението), 22 септември (Ден на Независимостта), 24 май (Ден на българската просвета и култура).
След 1989 г. е възстановен религиозният елемент в честването на националния празник, като в българските храмове се отслужват литургии и молебени. В столицата се провежда тържествено вдигане на националния флаг пред Паметника на Незнайния воин, поднасят се цветя и венци на Паметника на българския опълченец, Паметника на Цар Освободител, на Докторския паметник. Пред сградата на Президентството се извършва тържествена смяна на почетния гвардейски караул. Вечерта на площад Народно събрание в София има заря-проверка, като Президентът приема рапорт на вечерната проверка на представителни части на българската армия, произнася слово, а тържеството завършва със заря.
В наши дни в редица български селища на 3 март се провеждат тържествени събития, поднасяне на цветя пред паметници, свързани с борбите за освобождение и с Руско-турската война. Организират се фолклорни тържества, някои музеи обявяват посещението им в този ден за безплатно. Националният празник се отбелязва особено тържествено на връх Шипка, където стотици хора поднасят цветя, играят хора или изпълняват патриотични песни. В последните години възникват и нови празнични форми като организираните шествия с огромни български знамена (напр. в Стара Загора, Плевен), спускането на скиори с трикольора (Пампорово), излагане на дълги български флагове от височини (Гара Бов, Петрич кале – Варненско). Националният празник се отбелязва с редица прояви и от българи, живеещи в чужбина.
Литература
Елдъров, Св. Празникът на Освобождението в българския национален календар. – Исторически преглед, 2016, № 1-2, 5-23.
Григоров, Гр. Вечерната проверка-заря: структура, символика, функции. 2. Церемониалният сценарий като наратив. – Българска етнология, 2018, кн. 2, 218-240.
Маринова, М. Новата празничност и вписването ѝ в местните чествания (по примера на градовете Враца, Сливен и Стара Загора). – Българска етнология, 2018, кн. 2, 178-201.
Петков, П. Българските национални празници и българският национален идеал. –
LiterNet, 17.11.2005, № 11 (72). https://liternet.bg/publish11/petko_petkov/bylgarskite.htm