Юдейските празници отбелязват важни събития от свещената история на юдеите, които се възприемат от вярващите като исторически факти.
За юдеите специален ден от седмицата е съботата (шабат). С нея честват връзката си с Бога, който създал света за шест дни и си починал на седмия (седмицата при юдеите започва от неделния ден и събота е седмият поред ден). Съботният ден е ден за молитви и за почивка от светски дела. Семействата се събират на ритуална вечеря в навечерието на събота и на съвместни закуска и обяд в съботния ден.
Началото на юдейската нова година (Рош-а-Шана) е през месец септември, като празникът започва със служба в синагогата. С този ден се отбелязват сътворението на света и Авраамовата жертва. Семействата се събират на празнична трапеза със седем ястия, дават си прошка и си разменят подаръци.
Празникът Шавуот чества срещата на Мойсей с Господ, който му предал десетте божии заповеди. Отбелязва се с празнична трапеза и служба в синагогата.
Значим празник е Йом кипур, Денят на великата прошка. На този ден се пази пост, извършва се служба в синагогата и се почитат мъртвите.
Ханука, празникът на светлината, се отбелязва на 25 декември. Жените приготвят грис халва на първия ден на ханука. В продължение на 9 дни се палят 9 свещи в чест на възстановения огън в Йерусалимския храм след прогонването от града на цар Антиох в средата на втори век преди Христа.
Празникът Пурим чества освобождението на юдеите от асирийското робство по време на управлението на Ксеркс I. Той се отбелязва през февруари или март и е известен и като Ден на Естер, която според писанията измолила от владетеля Ксеркс избавление за народа си. Празникът се предхожда от пост, а в тържествения ден се раздават подаръци на близки хора. Жените приготвят сладки ястия. Пурим е известен и с маскиранията на младежите.
В края на март или началото на април се отбелязва големият празник Песах, Пасха. Честванията продължават 8 дни като възпоменание на освобождението на евреите от египетското робство. Библейският текст описва как евреите, водени от Мойсей, пресичат разделилото се Червено море, което след тях поглъща преследвачите египтяни. По време на Пасха се ядат безквасни хлябове, каквито евреите приготвили в навечерието на бягството си от Египет. На тържествената вечеря се произнася молитва и се консумират безквасни хлябове, сварени яйца, боядисани с лучени люспи, агнешко месо, кервиз, вино. Децата се обличат в нови дрехи. В края на празника хората се сбогуват с думите „Догодина в Йерусалим”.
Като празници на плодородието се отбелязват Сукот и Ту Бишват. На тях се набляга на консумацията на плодове.
Евреите в България и в съвременността честват тези празници, като в повечето случаи те се отбелязват по-скоро като специфична етно-културна традиция, отколкото като религиозни празници.
Литература
Барух, Е. (Съст.). Евреите по българските земи. София, 2000.
Огнянова, Е. Традиции и празници в България. София, 2002.
Рошковска, А., С. Лозанова. Евреите и българската градска култура. София, 1998.