Името „протестанти” не е популярно у нас – в разговорния език последователите на реформираното Християнство са по-известни като „евангелисти”. В България те имат свои празници, като част от световното Протестантско движение. Официално наброяват 65 000 души, но неофициално се предполага, че са към 100 000.

Годишните празници на Българските протестанти/евангелисти са свързани с тяхната трактовка на Християнството и са подчертано религиозни. Всеки празник те извършват с тържествено богослужение в собствените домове, църковни сгради или ползват зали под наем, а понякога и на открито. Помещението и самата служба наричат „църква”.

1. Рождество Христово (за краткост „Р. Хр.”, 25. ХІІ.). Този ден е основният за протестантския празничен календар, понеже ознаменува появата на Спасителя на света. Категорично не признават името „Коледа”, нито образа на Дядо Коледа (Дядо Мраз), определяйки го заедно с целия приказно-легендарен мит, оформил се около него за векове, като „езически” – идолопоклоннически и следователно „омразен на Господа”. Българските протестанти са възприели западната календарна дата за Рождество (Christmas, Pere Noel и др.) в края на годината. Отбелязват го с тържествено сутрешно богослужение, на което често има гости проповедници от чужбина и понякога раздават причастие (с името „Господна вечеря”). Проповедта и песните за възхвала са тематично свързани с Р. Хр.
2. Велик ден или Възкресение Христово (първа неделя след Пролетното Равноденствие). Това е следващият голям празник (подвижен) за евангелистите. У нас битува източноправославното виждане за датата, за разлика от римо-католиците и протестантите по света, които го отбелязват по-рано. Евангелистите го почитат едновременно с православните чрез тържествено тематично богослужение в неделя сутрин. Те правят и вечерна служба на Разпети петък.
3. Петдесетница или Св(е)яти дух (петдесет дни след Великден). Него всички християни по света възприемат като „рожден ден” на Църквата, въз основа на свещ. текст (Деян. 2 гл.). Българските петдесетници му отдават по-специално значение, тъй като този празник им е патронен, защото определя присъщото за тази деноминация „кръщение в св. Дух”, съпроводено с проговаряне на непознати езици (гласолалия). Четат се споменатите текстове, като се проповядва по тях. Духовните песни, които всички пеят, също са свързани с темата. Българските петдесетници организират и тематични конференции за появата на Петдесетничеството в България (1920 г.). През 2015 г. те честваха 95 г. от стъпване на първите петдесетни мисионери в Бургас. Предстои отбелязване и на стогодишен юбилей (2020 г.).
4. Ден на Реформацията (31.Х). Съвсем естествено евангелистите почитат това историческо събитие, понеже са негов „плод”, и то дава началото им като ново направление в Християнството. Отбелязват го с празнично богослужение и в зависимост от деня на седмицата, в който се пада, то е сутрин (събота и неделя) или вечер, ако е през седмицата. По политически причини се празнува редовно след 10.ХІ.1989 г.
5. Ден на Библията (1.ХІІ). Тя е единствената тяхна свещена книга (текст), при това те приемат само 66 канонични книги и не признават 11 неканонични, нито Свещ. Предание, за разлика от православни и римо-католици. Празничното богослужение е тематично свързано с този ден и подчертава, че „автор (вдъхновител)” на тази книга, според вижданията им е св. Дух или Бог, който я е „писал” чрез ръцете на своите пророци и Божии пратеници. Инициатори за този празник са Британското и чуждестранно Библейско дружество, съдействали за превеждане на Библията на български език и за разпространението й сред българите. Той също се празнува по-често през последните десетилетия.
6. Ден на Християнското семейство (21.ХІ, Въведение Богородично). За българските евангелисти, които се отличават със строг пуритански дух и стремеж към безкомпромисен морален живот в съгласие със законите на страната, семейството е категорична ценност и значимата основна клетка на обществото, в която се изгражда личността на децата. През последните години все по-често почитат този ден, без да споменават православната му страна в почитание на Божията майка.

Службите завършват с тържествени химни, молитва и пожелание от пастора за „благословен ден в Господа”. Вярващите се поздравяват всеки с всеки и се разотиват. След края на събранието се извършва обедна почерпка за празника в столовата на църквата или на открито в двора й, ако времето позволява.

Видно от практиката в християнските празници на евангелистите се забелязват местни особености и специфики, въз основа на културния традиционен контекст при появата и развитието им. С това те се отличават от първообраза си на запад, поради което и е логично да се наричат „български протестанти/евангелисти”.

Литература

Зарев, Ив. История на Евангелските Петдесятни църкви в България – 1920-1989. София: „Благовестител”, 1993.

Кларк, Дж. Библията и Българското възраждане. Книга за духовното пробуждане на Българите от Паисий Хилендарски до Петко Р. Славейков. София: „МАК”, 2007.

Несторова, Т. Американски мисионери сред Българите 1858-1912. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1994.

Въведение Богородично – Ден на християнското семейство. http://lifestyle.framar.bg/денят-на-християнското-семейство-традиции-и-обичаи, посетен на 22.V.2016.

Денят на Реформацията. http://www.mediapool.bg/denyat-na-reformatsiyata-news110558.html, посетен на 22. V. 2016.

Германският дядо Коледа заплашен от американския Санта Клаус. Източник: http://www.bulgaria.utre.bg/2013/12/16/198872-germanskiat_dyado_koleda_zaplashen_ot_amerikanskia_santa_klaus, посетен на 23.V.2016.

За деня на Библията. http://dveri.bg/xk4d, посетен на 22.V.2016.

Има ли дядо Коледа? https://bg.wikipedia.org/wiki/Има_ли_дядо_Коледа%3F, посетен на 23.V.2016.