Трифон Зарезан (Трифоновден)

Календарни празници и обичаи
Посещения: 6517

Първите три дни от Малък Сечко (февруари) българите наричат Трифонци. Православната църква е посветила първи февруари на св. вмч. Трифон, който заради вярата си в Христа бил подложен на жестоки мъчения и посечен с меч през 248 г. Народът ни много почита Първия Трифонец и го нарича Трифоновден, Трифон Зарезан, Трихун, Трифон пияница. Лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите приемат св. Трифон за свой покровител и за пазител на лозята, защото приблизително по това време през годината започва резитбата на лозята. Светецът често е изобразяван на иконите с косер в ръка.

Основният обичай, изпълняван на този ден, е ритуалното зарязване, загробване на лозята. Обичаят подсеща за идващата пролет и началото на селскостопанската година. Обредното зарязването на лозята се извършва предимно от мъже лозари. В Югозападна България в обичая участват и жени, моми и ергени. Още рано сутринта стопанката омесва и изпича пресен хляб, украсен пластично с тесто. Най-често се изобразяват лозници с гроздове. Приготвят и кокошка пълнена с ориз или булгур и заедно с питата, бъклица с вино и шише светена вода ги слагат в нова шарена торба. След празничната църковна служба мъжете лозари взимат торбата и заедно със свирачите се отправят към лозята. Там всеки се прекръства три пъти в посока към изгрева на слънцето и отрязва с косера няколко пръчки от три корена. После полива отрязаното място с вино и светена вода и го поръсва с пепел, запазена от Бъдни вечер, с пожелание да се роди много грозде. Докато извършва зарязването, лозарят изрича благословия за богата реколта. Отрязаните пръчки завиват на венчета, които слагат на калпаците си, на бъклиците или ги премятат през рамо, а после вкъщи ги поставят под домашната икона.

След зарязването мъжете нареждат богата трапеза в лозята с донесената храна. Започват шумни и весели песни и хора. Преди да седнат около софрата, лозарите избират „цар” на лозята, когото наричат Трифон. Гледат той да бъде добър стопанин, имотен, с много лозя и да е „късметлия” – предпоставки за добра бъдеща реколта. На главата на „царя” поставят корона от лозови пръчки, качват го на каруца, теглена от самите тях, и ритуално обикалят лозята. Царят зарязва и благославя да се роди повече грозде и да има хубаво вино. После участниците в обичая понасят царя на рамене или го слагат на колесар и с гайди и тъпани процесията се връща в селото. Шествието обикаля всички къщи, а стопаните ги посрещат с баница, ракия и вино. Празникът завършва в дома на царя, който по стара традиция кани всички мъже, участници в зарязването, и ги черпи с вино, за да бъде обилна реколтата от грозде и да бъдат пълни бъчвите.

На Трифоновден се изпълнява и магически обред заплашване на овошките, които не раждат. Обредът е типичен за родопската област и се нарича трифоносване на дърветата. Сутринта преди изгрев слънце двама мъже отиват при дървото. Единият замахва с брадва и заплашва фиданката, че ще я отсече, а другият го разубеждава, като казва, че през идната година дръвчето ще роди едър плод. Пак в Родопите на Трифоновден се прави и обредът насичане на бездетен мъж, за да му се родят деца. Мъжът вика бръснар, който докато го бръсне, го нарязва на три места по шията.

На този ден се правят и гадания за характера на времето и за реколтата. Вярва се, че ако на първи февруари вали сняг „на парцали”, то пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна. Традиционната храна за Трифоновден включва прясна пита, дипла пита, варена кокошка, пържени яйца. Имен ден имат Трифон, Трифонка, Лозан, Лозка. В последните години традицията по зарязване на лозята на Трифоновден се възобнови и този празник отново е много почитан, придружен с веселие и богати трапези, на които неотменно присъства доброто вино.

View the embedded image gallery online at:
https://balgarskaetnografia.com/praznici-i-obichai/kalendarni-praznici-i-obichai/trifon-zarezan.html#sigProId3b8ab54e93

Литература

Етнография на България. Т. ІІІ. Духовна култура. София, 1985.

Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. ХХVІІІ. София, 1914.

Попов, Р. Български народен календар. София, 2006.