Курбан байрамът е един от най-важните празници на мюсюлманите, отбелязващ края на хаджа (поклонничеството) в Мека. Тъй като мюсюлманският календар следва лунните цикли, байрамът няма постоянна дата и всяка година се измества напред с 10 дни спрямо предходната, като Курбан байрамът е 70 дни след Рамазан байрамът.
Отбелязването на Курбан байрама чества един сюжет, залегнал в основата на трите аврамически религии юдаизъм, християнство и ислям, а именно Аврамовата жертва. В ислямската традиция това е Ибрахимовата жертва по името на пророка Ибрахим, който трябвало да пожертва за бога най-скъпото си – своя син Исмаил, но Аллах в последния момент заменил момчето с овен. Този митологичен разказ за вярата на човека и милостта на бога се ознаменува ежегодно от мюсюлманите по света с жертвоприношение, като тържествата продължават от 3 до 7 дни.
Курбан байрамът е водещ празник и за мюсюлманите в България. Широко разпространена е представата, че пренесеното в жертва животно ще пренесе човек след смъртта му по тънкия като косъм мост, водещ към отвъдния свят. Същевременно се смята, че курбан трябва да дават само хората, които имат финансовата възможност за това. Денят, предхождащ байрама, се нарича арифе и на него се почитат починалите близки, като се раздават мекици.
Празникът започва със сутрeшна молитва на мъжете в джамията. За жертвоприношението се избира овен без дефекти. Руното му се къносва на определени места. След това животното се захранва, а на очите му се слага кърпа. Преди жертвоприношението се изрича молитва, а след него – „Бисмиллях”. В някои райони с кръвта на жертвата се правят точки по челата на децата и на човека, за когото е нарече курбанът. Кожата на животното се подарява на джамията, а месото се разпределя, като една трета се раздава на роднини и съседи, друга се дава на бедни хора и една трета остава за семейството. В дома се прави богата трапеза с баници, пилаф, курбан чорба, баклава, на която се канят роднини. Младите членове на семейството вземат прошка от по-възрастните. Според традицията месото трябва да се изяде още същия ден. В последните десетилетия обаче част от курбанското месо се консервира или съхранява във фризер.
Празникът курбан байрам е съпроводен и с народни музика и танци на селищния площад, като в съвременността се канят оркестри и певици. В миналото на байрама са се изпълнявали маскарадни игри. За младите и децата се връзват люлки.
Дните на байрама официално се определят като неработни за мюсюлманите в страната.
Литература
Благоев, Г. Курбанът в традицията на българите мюсюлмани. София, 2004.
Попов, Р. Календарни празници и обичаи. – В: Родопи. Традиционна народна духовна и социалнонормативна култура. София, 1994, 82-117.