Рамазан байрамът слага край на едномесечния пост (оруч) през свещения за мюсюлманите месец Рамадан (Рамазан). Постът е едно от задълженията за пълнолетните здрави мюсюлмани. Той се състои във въздържане от прием на храна и течности от изгрев до залез слънце.

На 27-ата вечер от поста е свещената нощ кадр (кадър геджеси), за която се вярва, че ангелите слизат на земята. Според традиционните представи тогава небето се отваря, всичко живо се покланя на Аллах, а вярващите могат да си пожелаят с молитва нещо, което ще се изпълни. В този момент Аллах записвал в тефтера си всички, които ще се родят през годината, и отписвал онези, които ще починат.

За месец Рамадан се вярва, че тогава душите на покойниците са пуснати на свобода, поради което жените раздават пари и храна (мекици, сутляш, сладки неща). В навечерието на байрама или в самия ден на празника се раздава милостиня (садака) на бедните. Всяка вечер след сигнала за отговяване в джамията или в домовете се организират съвместни хранения – ифтар, често със средства или храна от дарения. Месец Рамадан е и времето, когато жените също посещават джамията в женското отделение.

Рамазан байрамът се празнува 3 дни. За семейството и гостите се приготвят богати трапези с баници, мекици, пилаф, баклави, халва. Превесът на сладки храни на масата определя и другото название на празника – Шекер байрам. В миналото на байрама са се изпълнявали маскарадни игри, младите са връзвали люлки на големи дървета. На празника младите вземат прошка от възрастните членове на семейството, като им целуват ръка.

Литература

Попов, Р. Календарни празници и обичаи. – В: Родопи. Традиционна народна духовна и социалнонормативна култура. София, 1994, 82-117.

Съботинова, Д. Семейник или колелото на живота. Обичаи и обреди на българи, турци и цигани/рома. Силистра, 2002.

Софийската джамия на Рамазан байрям, 2019 г., сн. В. Григоров