Денят преди най-големия и тържествен зимен празник Коледа българите наричат Малка Коледа, Суха Коледа, Бъдни или Каден вечер, Малото Коледо (в Софийско), Крачун (в Плевенско и крайдунавските селища), Неядка (в Дупнишко), Бъдник, Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич. Във всеки дом започва подготовка за Бъдни вечер, когато всички ще се съберат около празничната трапеза в очакване на голямото събитие в християнския свят – раждането на Христос. За тракийските селища Бъдни вечер е втората кадена вечеря, а за останалите български краища – първа кадилка, откъдето е и названието Каден вечер.
Мъжете колят прасетата за следващия ден. Стопанките отделят особено внимание и умение на приготвянето на бъднивечерските и коледните хлябове. Те са три вида, според предназначението им в обичаите. Едните са посветени на Коледа – големи кръгли пити, наричани боговица, богова пита, божичник, светец. Върху тях има пластична украса от тесто, като най-често се изобразява кръст и цветя. В Западна България стопанките омесват и пита със сребърна пара или с други белези в нея – сламка, мънисто и по тях гадаят за бъдещето. Вторият вид хлябове са посветени на селския поминък – земеделие, скотовъдство, и на къщата. От тесто се моделират предмети, свързани със селскостопанската дейност в съответния район и оттам хлябовете се наричат гумно, харман, рало, орач, кошара, бъчва. Момите приготвят обредни хлябове, наричани вит-превит кравай, за избраниците си – коледарите, като сплитат пръчки тесто като плитка и ги обграждат с обръч. За малките коледарчета се омесват коледни кравайчета, колачета, пупки.
Из селото тръгват коледарчета – момченца на възраст от 6-7 до 10-12 години, заради което празникът е познат и като Детешка Коледа. Те са разделени на групи и с преметнати през рамо шарени торбички и дрянови тояжки в ръце, наричани кофръжалка или коледница, влизат от къща в къща, изричат благословии и пеят песни, с които пожелават плодородна година. Стопаните ги посрещат със сито, пълно с жито, с което посипват коледарчетата. Още при прекрачването на прага на къщата те казват: Бог се роди, Коледо! и питат домакините: Славите ли млада Бога?, а те им отговарят: Славиме! Стопаните даряват коледарчетата със сланина, сушени плодове, орехи, с дребни монети, със специално приготвените кравайчета, които децата нанизват на дряновите си тояжки.
Важен момент от бъднивечерската обредност е приготвянето, запалването и обичаите около празничния огън. Момък отсича здраво буково или дъбово дърво, което миросват при огнището – мажат го с осветено в черквата масло, пробиват дупка в дебелия му край и в нея наливат масло, вино, слагат тамян и я запушват с дървен клин. Така дървото става бъдник, коладник и е символ на раждащия се през тази нощ млад Бог. После го увиват в бяло ленено или конопено платно и го оставят край огнището. Вечерта стопанинът тържествено запалва бъдника в огнището и там той гори през цялата нощ на Бъдни вечер, а и през останалите коледни нощи. Ако огънят загасне, това се приема за много лоша поличба.
На бъднивечерската трапеза се слагат нечетен брой постни ястия – варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, пълнени чушки с фасул, ошав, орехови ядки. Според народната вяра на трапезата трябва да има от всичко, което е произведено през годината. Бъднивечерската трапеза се нарежда на земята, като под нея разстилат слама, защото у слама се е намерил, т.е. родил Младенецът. Върху нея се слага кълчищен чувал за жито, а отгоре постилат шарен месал, трапезник – домашно тъкана покривка. До трапезата поставят палешника и ремъка от ралото, ръкавица, пълна с жито, кесия с пари. Бъдни вечер преминава в тесен семеен кръг и не може да започне, ако всички не се съберат около трапезата, като оставят място и за покойните роднини. Следва задължителното прекадяване на ястията, на помещенията в къщата и на стопанските постройки в двора, което прави най-възрастният мъж в семейството. Той кади с палешника от ралото или с керемида, в които са сложени няколко въглена и тамян. Прекадяването се прави три пъти и е съпроводено от благословии.
В Западна България на Бъдни вечер изнасят на двора трапезата и викат: Джермане, Джермане, облаче! Дойди да вечерамо. Сега да дойдеш, а летоска очи да ти не видимо, ни на нива, ни на ливада! Тази покана е отправена към Джерман, който според народната вяра е един от градушкарите.
Стопанинът и стопанката на къщата издигат високо над главите си обредния хляб – боговицата и пожелават: Толково да е житото, да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите! После разчупват питата и дават на всички по едно парче. Първото парче винаги оставят за Света Богородица или го слагат под домашната икона. На когото се падне сребърната пара от питата – той ще бъде здрав и честит. На трапезата се спазват забрани и се изпълняват обредни действия, които имат за цел да осигурят плодородна година. Никой не трябва да става по време на вечерята, за да не стават и квачките от яйцата, докато ги мътят. Само на стопанина е позволено да става, но трябва да ходи приведен, за да се превиват и житата от зърно.
На Бъдни вечер се гадае за това какво ще бъде времето през различните месеци на годината. Взимат се 12 люспи от лук, във всяка от която поставят сол и я наричат на съответния месец. Ако люспата остане суха, то и нареченият на нея месец също ще е сух и топъл. Месецът, чиято люспа се навлажни, ще бъде дъждовен. Гадае се и за здраве. Разчупват орех и гледат какъв е отвътре: ако ядката му е здрава – и човекът ще се радва на здраве, но ако е изгнила – лоша болест го чака. Всеки хвърля в горящия огън дрянова пъпка или зърна жито и ако те пукнат и подскочат – това означава, че човекът ще бъде здрав. На Бъдни вечер се правят и момински гадания за предстоящо задомяване. Девойките слагат първата хапка от трапезата под възглавницата си и вярват, че ще сънуват кой ще е бъдещият им жених.
Преди всички да се наредят около трапезата или преди изгрев слънце на Коледа заплашват, засичат дръвчетата, които не дават плод. Някой от семейството заплашва с брадва, че ще отсече фиданката, а друг го възпира с обещание, че през другата година дръвчето ще роди богато. На някои места се среща заплашване на нераждали жени, на домашен добитък и на малки деца, които не са проходили навреме.
След демократичните промени у нас през 1989 г. се възобнови официалното честване на Бъдни вечер и Коледа. Днес това са едни от най-почитаните семейни празници, на които се събират роднини, някои от които задължително пристигат и от чужбина, където живеят, за да бъдат с най-близките си хора на тези големи християнски празници. Изпълняват се и повечето от традиционните обичаи, характерни за Бъдни вечер.
Литература
Маринов, Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. ХХVІІІ. София, 1914.
Попов, Р. Български народен календар. София, 2006.
Шарланова, В. Български традиционни празници и обичаи. София, 2010.