Когато римляните завладяват Египет (І век пр.н.е.), там те се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и император Юлий Цезар решава да го въведе в Римската империя, но с по-голяма точност. По нареждане на императора александрийският математик Созиген създава римския календар, наречен Юлиански. Той е въведен в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.е. и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.

С времето се натрупва изоставане на Юлианския от астрономичния календар, което налага реформа. Новият календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Григорианският календар, наричан още нов стил, е съвременният международно признат светски календар. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции. Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа, като този процес продължава почти три века и половина. Той е наложен първо от папа Григорий XIII в страните под негова власт – Испания, Португалия и Полша. Протестантска Англия приема Григорианския календар през ХVІІІ век, а Русия през 1918 г.

В България Григорианският календар е въведен със закон, приет от Народното събрание на 14 март 1916 г. В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април. Православната църква в България продължава да следва Юлиянския календар и след 1916 г. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, поправен Юлиански календар със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“. Новоюлианският календар e модификация на Юлианския календар, разработена в началото на ХХ век от сръбския астроном, професор по математика Милутин Миланкович. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, но подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил. Така постъпват и други Църкви, които още в началото на 20-те години на ХХ век приемат поправения Юлиански календар.