Съжителството без брак е тип демографско поведение, при което семейната реализация на индивида се постига без юридически скрепена партньорска връзка. Съществуват различни форми на безбрачни съюзи, сред които важно място заемат широко разпространените в Западна Европа младежки безбрачни съжителства, продукт на сексуалната революция, които се срещат и в България. Те могат да представляват и своеобразен „пробен брак”, при който правното регламентиране на отношенията се отлага за по-късен период от живота на индивидите и по такъв начин се повишава средната за страната възраст за сключване на първи брак.

Младежките безбрачни съжителства в някои случаи могат и да не завършат с юридическо оформяне на връзката и така се превръщат в нови семейни форми, които са алтернативи на моногамното брачно семейство. От друга страна, част от съжителствата прерастват в трайни отношения, в резултат от които се раждат едно или повече деца.

Безбрачните съжителства се разпространяват в Европа и в САЩ сравнително бързо след втората половина на 20-и век и са една от типичните прояви на демографския преход. Според изследвания от западните части на Европа от 90-те години на 20-и век перспективата младежките безбрачни съжителства да завършват с брак става все по-малка, по-често в тях се раждат деца и те се превръщат в нова форма на семеен живот, изключваща юридическия брак. Социологически и демографски изследвания, проведени в България през последните години, показват, че безбрачните съжителства се срещат по-често в градовете и по-рядко в селата и са предпочитана форма на семейство от по-младите анкетирани (във възрастовата група 16 – 24 години).

В повечето европейски страни фактическото съжителство е регламентирано и съществуват шест режима на законово уредено партньорско съжителство – нерегистрирано, регистрирано с различна степен на отговорности, между партньори от един пол и пр. В България през 2009 г. във връзка с изготвянето на Нов семеен кодекс се внася законопроект за регламентиране на безбрачните съжителства, който не се приема. Чрез него се цели да се гарантират правата на децата, родени от фактическо съжителство, и да се изравни статутът им с този на децата, родени в законен брак. Според статистически данни само 20 % от извънбрачните деца се припознават от бащите си. Когато са припознати обаче, те имат равни права с децата, родени в брак. В страната през последните десет години броят на извънбрачните деца прогресивно расте. През 1990 г. това са само 12 % от децата, докато през 2005 г. те вече са 45, 5%. В следващите години тези цифри се увеличават и през 2008 г. 51, 1 % от децата са извънбрачни, а през 2014 г. – 59,7 %.

Броят на сключените бракове намалява и все по-често жените в България раждат първото си дете преди да се омъжат. Средната възраст, на която българката ражда първото си дете, е 25,4 години, а сключва брак на 26,1 години. Тези тенденции дават основание на някои демографи и социолози да допускат, че е възможно в следващите десетилетия в страната да се появи перспектива за подмяна на брачното семейство с безбрачно, макар и не в степента, характерна за северните и западните европейски региони.

Литература

Беновска-Събкова, М. 2001. Политически преход и всекидневна култура. София.

Динкова, М. 1997. Бракът като представа, ценност и реалност. София.

Спасовска, Л. 1995: Безбрачието. София: АИ „Проф. Марин Дринов”.

Спасовска, Л. 2000. Променящият се брак в България. София.

Сугарева, М. 1996. Българското семейство в прехода към пазарна икономика. София.