Етнографският интерес към обредността, свързана с децата, възниква около средата на XIX век в рамките на изследванията на традицията и народната култура (вж. Предмет и обект на етнографските изследвания). Още първите проучватели на „старината“ включват в описанията си народните родилни обичаи, ритуалите на социализация, детските игри. През Възраждането се полагат основите и на изследванията на семейните форми в България, в рамките на които се натрупва богат масив от материали, свързани с отглеждането и възпитание на децата. С развитието на интереса към обичайното право започва събирането на материали, свързани с правното положение на децата, наследяване, осиновяване.