В много селища българите живеят от векове с представители на други етнически и/или религиозни групи, т.е. живеенето с „другия” е част от жизнения опит на поколения. Между различните етно-конфесионални групи в България са налице толерантни взаимоотношения. Същевременно тази толерантност е съпроводена и от предразсъдъци към „другия“, като традициите на съвместното живеене (комшулук) между различните етноконфесионални общности в България се определят от изследователи като проява на „негативна толерантност”, при която хората са свикнали да живеят с различието, без да са готови да го подкрепят и защитават.
Опитът за етническа хомогенизация на българската нация и заличаване на религиозните различия по време на социализма доведе до изостряне на междуобщностните отношения. Неговите негативни последици са видими и през 90-те г. на XX век. През първото десетилетие на XXI век тази травма започва да се изживява със смяната на поколението и новата европейска перспектива. Присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. бе предшествано от приемане на законодателна рамка, гарантираща правата на гражданите.
В края на XX век социолозите регистрират подобряване на междуетническите взаимоотношения, наличие на толерантно отношение към „другите”. Отбелязва се обаче, че макар системата на добросъседски отношения да сваля напрежението на междуличностно ниво, остава подозрителността към „другата” религиозна общност, като и възможността един латентен етно-религиозен конфликт да бъде активизиран с политически и икономически средства. На политическо ниво избягването на етнически и религиозни конфликти в България за разлика от съседните й страни в бивша Югославия се извежда под формулата на съществуващ „български етнически модел”.
Дискурсът на мултикултурализма, който в България е активен през 90-те години на XX век, се променя в съзвучие с новите политически реалности от първото и второто десетилетие на XXI век и става все по-дискретен. Според някои социолози в края на първото десетилетие от новия век дистанцията между етническите общности се увеличава и се засилва етноцентризмът. Медиите отразяват и нараснало социално напрежение, свързано с определени ромски групи. В обществото продължават да функционират редица стереотипи спрямо „другия“. Членството на България в Европейския съюз от една страна създава чувството за гарантиране на етническите и религиозните права на българските граждани, а от друга, засилва ефектите на глобализацията, която поражда нови несигурности.
Литература
Босаков, В. Интеграция на мюсюлманите в България. София: Иврай, 2010.
Вълчинова, Г. „Родопският Йерусалим” vs. „Родопската Мека”: свети места, граници и национална политика, XIX-XXI век. – Анамнеза, 1, 2009, 60-131.
Георгиева, Цв. Съжителството като система във всекидневния живот на християните и мюсюлманите в България. – Във: Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България. Съст. Антонина Желязкова. София: МЦПМКВ, 1994, 140-164.
Груев, М., Ал. Кальонски. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София: Сиела, 2008.
Кюркчиева, И., Е. Троева-Григорова, Цв. Бончева-Лучева, М. Косева, Д. Димитрова. Права на малцинствата, междуетнически и междурелигиозни отношения в общини със смесено население. София, 2008.
Неделчева, Т. Възможни погранични ситуации за българския етнически модел. – В: Българският етнически модел. Съст. Максим Мизов. София: Авангард Прима, 2011, 81-96.
Троева, Е. „Традиционен” и „нов” ислям в България. – Български фолклор, 2012, кн. 3-4, 5-23.
Merdjanova, I. Uneasy tolerance: interreligious relations in Bulgaria after the fall of communism. – Religion in Eastern Europe, 26, 2006, 1-10.