По отношение на своята численост, ромите са една от многобройните етнически общности, които, според последното преброяване на населението през 2011 г., наброяват 325 343 души. Освен „роми”, което е официално прието название за тях, широко се използва и названието „цигани” както на ежедневно ниво, така и в печатни издания, медии, академична литература. Широко известно е, че циганите имат индийски произход. Те се заселват по българските земи през османския период през XIV-XIX век, но има и по-ранни преселвания. Последните групи пристигат у нас от Влашко и Молдова в края на XIX век и началото на XX век, сред които са рударите и калдарашите.

По-голяма част от представителите на тази общност имат ромска идентичност и говорят ромски език (романес). Тук можем да споменем калдарашите, бургуджиите, тракийските калайджии, хорахане рома (турски цигани), дасикане рома (български цигани). По-малки групи, които също имат ромско самосъзнание, са калайджиите, решетарите, познати още като цуцумани в Ломско, ерлиите в Софийско и Кюстендилско, музикантите в регионите на Котел, Бургас, Велико Търново, айдиите в Ямболско, загунджиите в Бургаско, кошничарите в региона на Луковит и други.

Други три общности нямат ромска идентичност и не говорят ромски език. Първата е тази на румъноезичните рудари, които говорят румънски език и в зависимост от ситуацията декларират идентичност на румънци, българи, власи, рудари, а понякога се представят като румънски цигани, но не желаят да ги смесват с ромите. Те са общност, съставена от групите на лингурарите (лъжичари) и урсарите (мечкари), разделени по професионален признак. Части от общността на турските цигани също не говорят ромски език. Те ползват турски език и се идентифицират като турци или милет. Тук могат да се причислят още няколко по-малки групи. Татарските цигани живеят в региона на Балчик и също нямат ромско самосъзнание, а се представят като татари. Познати са още като давулджии, което е свързано с традиционния им поминък – музикантството. Камчибойлиите населяват региони в Югоизточна България, представят се като турци в някои ситуации, а в други – като цигани. Те са трилингви – говорят турски, ромски и български език. Дааларите в Плевенско също се представят едновременно като турци и цигани (биволари, турски или гръцки цигани). Третата общност е тази на представителите на българските цигани, които говорят български език и имат преферирана българска идентичност. Те се самоопределят още като джоревци, Аспарухови или стари българи. Например в квартал „Христо Ботев“ в София джоревците представляват голяма част от циганската общност.

Освен, че ромите/циганите не са хомогенна група по отношение на езика, който използват като майчин, те се различават по своята религия, времето на своето усядане и спиране на чергарския начин на живот, традиционни занаяти, с които техните представители си изкарват прехраната в близкото минало, дестинациите, към които се насочват икономическите им мигранти в днешно време. По своята религиозна принадлежност те са православни християни, мюсюлмани и евангелски християни (протестанти) и съответно честват различни празници. Православните християни почитат Коледа, Василица, Тодоровден, Връбница, Голяма Богородица и други. На особена почит сред тях е Гергьовден, наричан „Баро Гес” (голям ден). Празникът се празнува и при мюсюлманите, сред които е известен като „Хъдърлез”. При последователите на исляма се честват Рамазан и Курбан Байрам, което по техните представи ги приближава до мюсюлманска общност у нас. Евангелските християни честват Рождество Христово, Великден, Петдесятница и други. При исляма и православието рядко се случва ромите да имат религиозни лидери. Евангелските роми организират свои религиозни събрания, строят църковни сгради и имат лидери, наричани пастори.

Семейните обичаи при раждане, сватба и погребение следват общогруповите традиции и са подчинени на религиозните норми. По-съществена промяна в сватбената обредност се наблюдава при евангелските християни, където се съблюдават нормите момичето и момчето да са пълнолетни при сключване на брак и се предпочита двамата да са от семейства, които са членове на същата религиозна общност. Венчавката, както и ритуалите по кръщаване на дете и погребение на починал се извършват от техния религиозен лидер, а не от православен свещеник или ходжа.

Друга характеристика, по която се различават циганите, е това, че една част от тях доскоро чергарстват из страната, което е свързано с практикуването на традиционните им професионални занимания. Така например лингурарите продават изработените дървени предмети за дома. Чергарите усядат през 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век. Сред тях са бургуджиите, рударите, калдарашите, тракийските калайджии. Други като хорахане рома и дасикане рома са уседнали отдавна във времената на Османската империя.

В днешно време значителна част от ромите/циганите практикуват трудова мобилност и миграция в европейски страни. Най-активни сред тях са рударите, които заминават да работят като временни нископлатени работници в земеделието, животновъдството, строителството, домашните услуги в южните страни в Европа, а в последствие се заселват заедно със своите семейства. Най-многобройни са техните колонии в Гърция, Испания и Италия. Ерлиите, от своя страна, заминават да работят в Испания, Италия или Англия, а хорахане рома от Югозападна България предпочитат Гърция и Кипър. Цигани с турска идентичност от региона на Пазарджик и Пещера се заселват във Франция и Германия. Краткотрайна трудова мобилност в Белгия, Холандия, Дания и Италия практикуват калдарашите, а също и музикантите, които работят по няколко месеца в Испания, Гърция или Германия и после се прибират у дома.

Различията в общностната идентичност, езика, празничността и религията, начина на живот в миналото и икономическите миграции днес, за които споменахме, очертават културните граници между отделните циганските общности, които не са видими за останалите български граждани, приемащи ги общо като „роми” или „цигани”, и създаващи по този начин представата за единна общност.

• Циганка мюсюлманка прави рогозка, Силистренско, 70-те години на 20 век, неизвестен автор Циганка мюсюлманка прави рогозка, Силистренско, 70-те години на 20 век, неизвестен автор
• Циганка от групата на т. нар. печкари, Плевенско, 2004 г., сн. Й. Еролова Циганка от групата на т. нар. печкари, Плевенско, 2004 г., сн. Й. Еролова
• Урсар от групата на румъноезичните цигани, Русе, 2002 г., сн. Й. Еролова Урсар от групата на румъноезичните цигани, Русе, 2002 г., сн. Й. Еролова
• Трапеза за Гергьовден на цигани калдераши, Силистра, 2003 г., сн. Й. Еролова Трапеза за Гергьовден на цигани калдераши, Силистра, 2003 г., сн. Й. Еролова
• Ромска махала, с. Дъбница, сн. Е. Троева, 2007 г. Ромска махала, с. Дъбница, сн. Е. Троева, 2007 г.
• Tрадиционно облекло на циганка мюсюлманка от Балчик, неизвестна година, неизвестен автор Tрадиционно облекло на циганка мюсюлманка от Балчик, неизвестна година, неизвестен автор
• Циганка от калдерашката субгрупа на т. нар. тасманари, с. Бабук, Силистренско, сн. Й. Еролова Циганка от калдерашката субгрупа на т. нар. тасманари, с. Бабук, Силистренско, сн. Й. Еролова
•  

Литература

Дечева, М. Ме бала шукар, мо дикло лоло. Облеклото на циганите/рома в България. Me bala šukar, mo diklo lolo. Gypsy/Roma in Bulgaria. Институт „Отворено Общество” – Будапеща/Унгария, „Roma Culture Initiative”, 2004.

Еролова, Й. Добруджа – граници и идентичности. София: Парадигма, 2010.

Еролова, Й., М. Славкова. Етничност, религия и миграции на циганите в България. София: Парадигма, 2013.

Захова, С. Изследване на социални норми, които възпрепятстват достъпа на ромските момичета до образование. Доклад, изготвен по задание на УНИЦЕФ България. София, 2016.

Иванова, Е., В. Кръстев. По дългия път... живот с другите: история, етносоциална структура, бит и култура на циганите от Старозагорски регион. Стара Загора: Кота, 2006.

Ковачева, Л. Съкровен свят. Празнично-обредна система на ромите в Средна Западна България. София: Просвета, 2015.

Марушиакова, Е., В. Попов. Циганите в България. София: Клуб ’90, 1993.

Марушиакова, Е., В. Попов. Цигани в Източна Европа. Курс лекции. София: Парадигма, 2012.

Славкова, М. Циганите евангелисти в България. София: Парадигма, 2007.

Стоянова, П. Циганите в годините на социализма. София: Парадигма, 2017.

Пейчева, Л. Душата плаче-песен излиза. Ромските музиканти в България и тяхната музика. София: Тер АРТ, 1999.