Терминът „врачка“ е еквивалентен на термините „гледачка“, „вражалица“ и „чародейка“, а в голяма част от случаите също и на „баячка“ и „магьосница“. Има и други термини, засягащи взаимнозаменяеми категории, като например „ясновидка“, „пророчица“, „врачка“, „гледарица“ и т.н. Така например балканската (южнославянската) лечителка обикновено е врачка, гледачка или магьосница – все понятия, натоварени с отрицателен смисъл. Важно е обаче този тип лечителки в балканските православни култури да бъде отграничаван от демонични персонажи от фолклора като вражалица, мамница, магесница и др., а също и от подобните в Западна Европа, които обикновено остават изолирани от обществото.
Врачки
Според някои изследователи и тълкуватели с думата „врачка” се обозначава лице, което лекува и гадае, но терминът обединява в себе си и идеите за познание, изкусност и владеене на магически практики, чрез които врачката се превръща в своеобразен посредник между ежедневното и необикновеното. Подобни свръхестествени дарби често се отключват чрез болест в ранна възраст (напр. загуба на сетиво), онемяване, сънища, разговори с мъртвите и т.н. Макар че врачуването върви по наследство, то може да се добие и вследствие на отиване до „ония свят“ при инциденти или избягване на смъртна опасност. Тези именно специфики са повод за конфликт с официалните религиозни и политически институции. Така например, през 80-те години на XIX в. по време на пътуването си из Средна Западна България чешкият изследовател Константин Иречек разбира, че в едно от селата по пътя живее някаква врачка, която не признава местния свещеник и извършва „своя занаят“ при аязмо. Чехът подчертава, че този тип конфликт между традиционните практики и официалната религия не е единствен.
Въпреки че врачките са уважавани в традиционното българско общество, по канон православната църква обвинява хората, които ги търсят, в идолопоклонничество и грях. Още в Стария Завет има призиви народът да не общува с такива, защото не само занимаващите се с магия, но и прибягващите до тези „услуги“ биват считани за грешни. Важно е да се отбележи обаче, че в българската/балканската култура врачките, както и баячките, използват християнски символи и предмети, както и молитви, което ги отличава от магьосниците, които традиционно са свързвани с езичеството. Понякога локалните култури позволяват по принцип невъзможните взаимодействия между врачките и баячките като преки представители на езичеството и християнските свещеници. Не е рядкост пророчиците у нас и на Балканите да инициират изграждането на църква или манастир в резултат на общуването си със свръхестествени същества в образите на светци, както и с Дева Мария или дори с Иисус Христос. Емблематичен в това отношение е случаят с Ванга, която е в основата на изграждането на църква – инициатива, станала обект на разгорещени полемики.
Обикновено врачка се посещава, когато някой е заболял от неясна болест и за да разгадае причината за проблема, тя му лее куршум, хвърля пепел, гаси въглен или разговаря с душите на починали близки на болния. В случай, че не може да се справи, изпраща болния при баячка. В някои села няма врачка, а само гледачки, които предсказват бъдещето, като гледат на част от човешкото тяло или на жертвено животно при оброк. В народния календарен цикъл има много празници, свързани с гадаене, по време на които врачките могат да предупредят цялата общност за опасности от епидемии или природни бедствия.
При формирането на врачката като социален и културен феномен влияят и социално-икономическите и политически процеси в обществото. Много често в традиционната култура врачката е вдовица, т.е. жена, която не е изцяло в рамките на обществото. У нас тези, които са определяни и като вещици, биват назовавани и със синонимите „магьосници“, „бродници“, „билярки“, „мамници“, „самодиви“, „джадии“ и др. В тези категории преобладават възрастните жени – т.нар. „отродени“ или „бездетни“. У нас „врачка“ и „баячка“ са по-скоро синоними, въпреки че задачата на врачките е по-скоро диагностицирането на проблема, а на баячките – лекуването. Много често обаче и едната, и другата и откриват болестта, и я лекуват, т.е. техните обреди имат и познавателна, и лечителска функция.
През 90-те години на ХХ в., а и днес, както във вестниците, така и в интернет-пространството може да се открият множество обяви за врачуване. В интернет има също така и сайтове за съвременни врачки, както и коментари на техни клиенти за услугите им.
Баячки
В сравнение с врачките и екстрасенсите, дейността на баячките (известни още и като баснарки или знахарки) е главно лечителска и се отнася до предписване на лечение с билки, както и до леене на куршум против уплах или против други вреди, нанесени на човека от лоши помисли или зли сили. За разпознаване източника на вредата се използват магични техники, които неизменно включват употребата на обредни словесни формули – т.нар. басни, произнасяни шепнешком (напр. уроките се избайват). Паралелно с тях, баячката извършва и конкретни действия като например връзване на възелче, плюене три пъти или мерене на чумбера, както и гадаене на боб, въглени и хляб, игли и конци и т.н.
В обредите при баене, наред с билките, водеща роля имат огънят и водата. Много често билките или други средства за лекуване се приготвят по тъмна доба, далеч от хорските очи, като баячката пази в тайна формулите и начините за лекуване. Съществува баене на дреха, баене „на зоб“ и вода, както и против уроки. Счита се, че от уроки може дори да се умре – урочасването се „развива“, като удря жертвата си в сърцето, а баячката прави кръстен знак над засегнатия (най-често дете) и посочва с ръка от къде трябва да излязат уроките. Поради това в тези случаи прозяването от страна на засегнатия се счита за много важно. Обикновено ритуалното баене се повтаря по девет пъти, като акцентът може да е върху клетвените думи или върху описанието на мястото, накъдето се изпраща магията (наричането). Особено важна в тези случаи е интонацията на наричането. Такъв пример е баенето на „едномесече”, т.е. да бъде предотвратена смърт на човек след кончината на някой, роден в един и същи месец с него. Някои ритуали, съпътстващи баенето, го утвърждават често и като лечение.
Обучението в баене става чрез „крадена басна“, повторена неколкократно „от сърце“ от по-стара на по-млада жена; чрез откупено баене; чрез цялостен „посветителен материал“; за цялостно предаване на силата; при екстремна житейска ситуация; чрез записано по наследство баене. Макар и дейността им да е категорично отричана от Църквата, някои от баячките са всъщност дълбоко религиозни: те се осланят само на Бог и вярват, че Той ги пази и им помага в дейността, а също така и се позовават на Библията, за да им се удвои силата. Интересно е, че дори някои от словесните формули са свързани с християнството, а някои баячки считат за свои покровители християнските светци Св. Св. Козма и Дамян. Баячките, понякога надарени и с ясновидски способности, имат дарбата да „разпознават вредителя“ както спрямо хора, така и спрямо животни. Те също така правят магии за любов, за раздяла, за болест и смърт, за дъжд, за „обиране“ на чуждо имущество и т.н. Често баенето е наследствено, като се предава на най-голямото дете (момиче). Вярва се, че баячките трябва да са родени в петък. При предаване на дарбите от по-стар лечител на приемника му задължително има обред, свързан с инициация. Важно е да се отбележи, че баячките са основно жени, чиято дарба се е отключила най-често при контакт със свръхестественото. Вярва се, че жена не бива да бае, ако децата ѝ са малки, но дори и тогава тя не трябва да „дава“ баенето си на друг, тъй като после то няма да ѝ се прихваща. Опасността баенето да не „прихване“ също така е и повод баячката да не прави нищо за пари, поради което хората най-често й се отблагодаряват с продукти.
В християнската традиция баячките са приравнявани с магьосници и често биват наричани „зверове“ или „сатани“, но в народната такава баячките по-скоро се свързват с помощ за хората, а магьосникът/цата прави само зло и поради това бива отричана или осъждана както от Църквата, така и от народната вяра. Също както при врачките, функцията на баячките освен медицинско-хигиенно-ритуална е и социална. Тя е насочена към пространственото структуриране на света, ориентацията на обектите в него, ценностното свързване на човешките дейности за хармонизиране на социума, както и с хоризонталната пространствена делба на света на „наш“ и „отвъден“, между които два свята те могат да пътуват и да се намесват в полза на хората, изхождайки от идеята за здравето като потенция и начало, а болестта – като край.
Бидейки полулегални и в периферията на официалната медицина, баячките често успяват да отстранят малките ежедневни болежки, а понякога правят и чудеса, лекувайки сериозни заболявания, считани за безнадеждни от конвенционалната медицина. Дори в края на ХХ и началото на XXІ в. врачките и баячките добиват изключителна популярност и тяхната „чудотворна“ дейност бива търсена по най-различни поводи – от въпроси за личното здраве на обикновения човек до проблеми, засягащи целия околен свят. Поради това, макар и обединени в категорията „алтернативна религия“ спрямо Църквата, тези хора изпълняват и съществена социална роля.
Литература
Ангушева, А., М. Димитрова. Другите авторитети: слова против магьосници и баячки в дамаскинарската традиция. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев”. Том 92 (11), 2002.
Вълчинова, Галина. Балкански ясновидки и пророчици от ХХ век. София, 2006.
Ганева-Райчева, В. Паранормалните феномени и тяхната проекция в културата на българина. – Български фолклор, 1993, кн. 5, 18-32.
Георгиев, М. (съст.). Българска народна медицина: Енциклопедия. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2013.
Димов, В., Л. Пейчева. Модерната магия. – Български фолклор, 1993, кн. 5, 33-45.
Иречек, К. Пътувания по България. София, 1974.
Коцева, В. За ставането на една съвременна пророчица/ гледачка/ ясновидка от с. Смилян, общ. Смолян. – Балканистичен форум, 2017, кн. 1, 209-218.
Обрецова, В. Необозримото поле на психотрониката и алтернативната медицина. – Български фолклор, 1993, кн. 5, 82-85.
Сто въпроса и отговора от вашата врачка: Седмичник за окултни науки и природолечение. 2011, бр.1.
Тодорова–Пиргова, Ив. Баяния, магии и сеанси при екстрасенс: ритуални въплъщения на представите за „двата свята” и взаимоотношенията между тях. – Български фолклор, 1993, кн. 3, 56-68.
Тодорова–Пиргова, Ив. Личностни измерения на културата (Разсъждения върху една среща с баячка от Разградско). – Български фолклор, 1993, кн. 3, 32-50.
Тодорова-Пиргова, Ив. Магия и ритуал. The Magic and Aesthetic in the Folklore of Balkan Slavs, 1994. https://www.rastko.rs/rastko-bg/folklor/itodorova-ednom.php
Интернет източници
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=846061
http://www.bgsever.info/br-34_2006/stranici/str-11.htm
http://magicaura.com/site/102/Gadania/