Една от най-разпространените и популярни категории празници в съвременността са личните празници (имен ден, рожден ден, юбилей). Те са сравнително ново явление в българския празничен календар (края на ХІХ – началото на ХХ в.), което обаче е във връзка с традиционните семейно-родствени празници. Първият личен празник, който бързо набира популярност както сред градското, така и сред селското българско население, е именният ден.

Още от края на ХІХ в. празнуването на имен ден се появява в бележките на българските изследователи, описващи календарните или семейно-родствени празници. Генезисът на празника се търси във връзка със семейната служба и личния курбан, като той не винаги ги заменя, а съществува паралелно с тях. Първоначално имен ден празнува само главата на семейството или мъжете, чиито имена съвпадат с тези на светци от най-популярните християнски празници. Връзката на именния ден с традиционния празник, посветен на покровителя на семейно-родствената група, проличава в някои елементи, свързани с обредната трапеза: в дома на именника се събира целият род, коли се курбан и се приготвя обреден хляб (колач), който се разчупва тържествено на трапезата с пожелания за здраве и дълголетие на именника. Постепенно отбелязването на именния ден започва да се разширява извън рамките на семейно-родствения кръг и на гости у именника може да дойде всеки, като се казва, че на имен ден не се кани. Един нов елемент, който започва бързо да печели популярност, е подаряването на подаръци на именника, които в началото са дребни (вино, ракия, риза, чорапи и пр.), но с времето и особено сред по-заможното градско население започват да стават по-големи, по-скъпи и персонализирани (бижута, парфюми, книги и др.). Друг елемент, специфичен за отбелязването на именните дни, е „къпането“ на именника. Неговата поява се свързва с Йордановден, на който е кръстен Исус Христос в р. Йордан и на който по традиция се къпят младоженците. Тази традиция се разпростира първоначално върху именниците, празнуващи на Йордановден и Ивановден, а след това и върху останалите.

            Колкото повече именният ден добива самостоятелност, толкова повече разширява обхвата си и засяга повече хора. В първите десетилетия на ХХ в. в големите градове именните дни не само на главата на семейството, но и на останалите членове, се превръщат в големи и шумни празненства, на които обаче вече присъстват само близките роднини, приятели и познати. Тяхното редовно отбелязване се утвърждава до такава степен, че невъзможността на някой да посрещне гости за именния си ден се оповестява във вестникарската хроника. Групи от музиканти започват да издирват адресите на именници и да обикалят домовете им. Постепенно празникът започва да губи своя християнски религиозен характер. От празничната трапеза отпадат обредните елементи като курбанът и колачите, които се заместват от различни други ястия. Връзката на именния ден със съответния светец обаче остава здрава, като популярността на празника дори започва да провокира много хора да тълкуват имената си и да ги извеждат от православния календар. Такъв пример е определянето на 18 май за имен ден на цар Фердинанд, въпреки че в православния календар такова име е непознато.

            В началото на социалистическия период връзката на именния ден с християнските светци поражда оживени спорове „за“ или „против“ празника. Така от 50-те години на ХХ век в продължение на почти две десетилетия именните дни се празнуват „скрито“, т.е. без присъствието на партийни членове. Порицаването на отбелязването на празника обаче не успява да го премахне. Ето защо идеолозите на социалистическата празничност решават да предприемат нова тактика – да приемат именните дни, но да променят тяхната същност, отдалечавайки ги от религиозното им съдържание. Появява се идеята за разширяване на обхвата на именните дни, като се създаде нов календар, който да включва всички основни български имена, разпределени равномерно през цялата година. Освен това се правят опити за извеждане на празника от интимния семеен и приятелски кръг и организирането на групови чествания с участието на цялото село, на училищния или работен колектив.

            И днес празнуването на имен ден продължава да бъде един от най-популярните празници. Кръгът на именните дни все повече се разширява, като се откриват съответствия между модерните имена и имената на светци, които са неизвестни като патрони на традиционни календарни празници. Религиозната връзка на празника частично се възстановява и чрез тенденцията именниците или техни близки да посещават църква или някой манастир, палейки свещи за здравето на празнуващия. Все по-често отбелязването на именния ден излиза от домашната среда и се премества в заведенията (ресторанти, барове, дискотеки), а гостуването без покана е почти забравена практика. Един набиращ популярност начин за отбелязване на именния ден, както и на други лични празници, е екскурзията.

            Две-три десетилетия след появата на именния ден в България се появява и рожденият ден. Първоначално рождените дни започват да се отбелязват предимно сред по-заможното и образовано градско население, като се отбелязват главно рождените дни на децата и кръглите годишнини на възрастните. По-широко разпространение празникът получава през 30-те и 40-те години на ХХ в., когато множество практики от традиционната празнично-обредна система отпадат, а се появяват и популяризират нови или модифицирани такива. В този период в българския именен фонд все повече навлизат нови имена, на които трудно се намира еквивалент в традиционния празничен календар, за да се чества имен ден. Това спомага за популяризиране на по-модерните за това време празници, като рождения ден.

            Опитите за премахване на именния ден през социалистическия период в България вървят успоредно с опитите за заместването му с рождения ден като празник напълно изпразнен от религиозно съдържание. С поощряването на новия личен празник популярността му нараства все повече и постепенно той навлиза сред всички социални и възрастови групи в страната. И ако в началото рождените дни се празнуват предимно в семеен и роднински кръг, през социалистическия период кръгът се разширява. Първоначално този процес се наблюдава при отбелязването на детските рождени дни, когато децата биват поздравявани от своите връстници и учители в детската градина или училището, а родителите им носят сладкиши и бонбони за почерпка. Празникът започва да се отбелязва все повече и от възрастните, които вече празнуват ежегодно, а не само на кръглите си годишнини. И при тях рождените дни излизат от семейния кръг и се разширяват по посока на приятелския и работен. Празнуването също често излиза от домашната среда и се премества в ресторанти и други заведения. Освен даването на почерпка, през този период се затвърждават и другите елементи от празничността на рождените дни, които в началото са по-характерни за празника при децата: поднасяне на подаръци и погача или торта със свещички.

            Днес рождените дни са се утвърдили като един от най-популярните лични празници и се отбелязват все по-пищно от всички социални и възрастови групи. Все по-често празникът излиза от домашната среда и се пренася в различни питейни, хранителни и увеселителни заведения, като понякога дори организацията се поема от фирми. Особено характерно това става за детските рождени дни, за които се грижат специални детски парти центрове. Особено тържествено в последните години се отбелязва първият рожден ден на детето, за който се изработват и специални „сувенири“, които да останат за спомен на родителите и гостите. Популярна тенденция през последните няколко години е и по-тържественото отбелязване на 18-тия рожден ден, когато се навършва пълнолетие.

            Въпреки че рождените дни започват да се празнуват ежегодно и от по-възрастните хора, кръглите годишнини или юбилеите не изчезват, а напротив – стават все по-популярни, особено през периода на социализма, като заедно с тях се налага и официалното честване на юбилеи от трудовата дейност на човека. През този период типично става отбелязването на юбилеите в рамките на работния или селищен колектив или в рамките на съответната гилдия, като често неговата организация се поема от инициативен комитет, а сред поканените са различни официални лица. Тези тържества обикновено се състоят от две части: официална част с тържествени слова и поздравителни адреси и увеселителна част с почерпка. Наред с празнуването в по-интимен кръг, тази форма на отбелязване на юбилеите остава популярна и в съвременността.

Литература

Георгиев, Г. 1983. София и софиянци (1878-1944). София: Наука и изкуство.

Иванова, Р. 1998. Именният ден. – В: Етно-културолошки зборник. Књ. ІV. Сврљиг, 67-72.

Макавеева, Л. 1986. Личните празници в съвременното семейство. – Българска етнография, 4, 61-71.

Честитка за юбилей, София, 2018 г., сн. Е. Троева