Вицът представлява кратка комична прозаична форма, която се състои от разказ и неочакван финал (поанта). Съществува и по-съкратена разновидност на вица, която се изгражда по модела на гатанката и включва само въпрос и отговор. Съдържанието на вица представя срещата и сблъсъка на различни и често коренно противоположни значения, норми и гледни точки по отношение на лица и явления от актуалната социална и културна действителност.

Изследователите обикновено свързват произхода на вица с културата на модерността и на големия град. По своята структура той може да се разглежда като приемник на традиционния анекдот, в който се проследява противоборството на две различни сили и гледни точки. Изходът от това противоборство, обикновено предизвестен, е подчинен на идеята за победата на установените в дадена общност ценности. За разлика от анекдота във вица едната гледна точка е скрита. Тя излиза наяве едва при поантата, която разполага разказваното преди нея в ново смислово поле. Финалът на вица не дава готови решения, а остава отворен към асоциативните способности на слушателя, който трябва да свърже двете значения на разказа. Колкото по-неочаквана и далечна е връзката между тях, толкова по-силен е неговият комичен ефект. Вицовият разказ не стъпва върху императивно по характера си и колективно споделено знание. Той акцентира върху различността и индивидуалността във виждането на света, чиято споделеност подлежи на откриване и потвърждаване.

Играта на остроумие във вица не е самоцелна. Той носи важни послания за събития и социални процеси и за тяхното разбиране, подлага на изпитание ценности, нагласи, стереотипи.

Зад  многообразието от теми и персонажи често стоят въпроси от съществено значение за моралния и културен ред на едно общество или социална група. С видима тежест сред тях се отличават проблемите на властовите връзки и политиката, погледът към другия, семейството и отношенията между половете, сексът, разграничаването на културата от некултурата (напр. вицовете за животни, канибали и др.). Провокирайки способността за изграждане на асоциации, целта на вица е непрекъснато да припознава света, в който живеем, и представлява един от механизмите за изграждане и поддържане на интегритет и идентичност. Важна специфика на вицовия репертоар е неговата променливост в зависимост от динамиката на социалния и културен контекст. Краткият или продължителен живот на вицовете до голяма степен се определя от начина и степента, в която конструираните от тях образи отразяват характеристики и тенденции на социалния живот.

Като една от популярните форми за изразяване и общуване на съвременния човек, вицът привлича вниманието на широк кръг научни дисциплини: фолклористика, антропология, етнология, психология и психиатрия, социология, лингвистика, литературознание и др.

Литература
Фройд. З. 1991. Естетика, изкуство, литература. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 51-253 (Остроумието и отношението му към несъзнаваното).
Заимов, К. 2000. Вицът. Елементи за неговото теоретично осмисляне. София: ДА.
Димова, А. 2006. Вицът като езиков и културен феномен. Немско-български паралели и контрасти. Преводимост. Велико Търново: Фабер
Станоев, Ст. 2005. Вицът и неговите послания. София: АИ „Марин Дринов“.
Генова, Д., Ст. Станоев (съст. и ред.). 2013. Хуморът: прочити, практики, техники. София, АИ „Проф. Марин Дринов”.