Особености на гатанката
Гатанката е кратък фолклорен жанр, съставен от две части: явен или скрит въпрос (загадка), описващ иносказателно даден предмет, и неговият отговор (отгадка). Загадката в сгъстена форма метафорично уподобява определен предмет на друг или го описва чрез негови типични особености, а отгадката е неговото укривано название. В отделни случаи загадките иносказателно загатват група от свързани предмети.

В някои случаи те са въведени чрез началната формула „гатка ми се гата”, докато завършващата формула „що е то?” има по-скоро модерен и книжен произход. Няколко примера:

Шарена тояга, през полето бяга. – Змия.

Поле немерено, овце неброени, рогат овчар ги пази. – Небе, звезди, месец.

Гатанките имат богат тематичен обхват, но при все това боравят единствено с предмети и явления от света на видимото и осезаемото. Стефана Стойкова, автор на най-задълбоченото изследване върху жанра на български език, предлага тяхната класификация в пет главни тематични цикъла: природа, човек, трудова дейност, материален бит и духовна култура. Предложеното деление е условно и не изхожда от структурни особености на образците.

Присъщата на гатанките особеност по успоредяване на наименование на предмет или явление с негова иносказателна дефиниция, ги прави добър извор за дефиниране на народния светоглед. Нещо повече: допуска се, че стабилните формули на образците имат потенциала да утаят и пренесат във времето архаични митологични вярвания. Така например долните гатанки могат да послужат като свидетелства за: архаичната представа, че небето представлява меден (бакърен) купол; вярването, че слънцето и месецът са двама братя (или брат и сестра) или че в огнището на къщата живее семейният дух покровител на рода, който нашите предци са си представяли като старец или змия (примерите са заети от изследването на Стефана Стойкова).

Сея боб на меден ток, остава старце да го пази. – Звездите и месецът.

Два братя и денем, и нощем се гонят и не могат да се стигнат. – Слънцето и месецът.

Люта змия в кът седи. – Огнище.

Червен дядо в падина лежи. – Огнище.

От гледна точка на поетиката, гатанката се отличава с подчертан ритмичен строеж, приближаващ се понякога до мерената реч. Загадката най-често представлява двусъставно метафорично описание, пронизано от парадокс. Типично за гатанките е наличието на звукоподражания и измислени думи, на алитерация (струпвания на думи с един и същ съгласен звук). В немалко случаи се забелязва наличието на рима и присъствието на лични имена. Няколко примера:

Звукоподражание	Шай-пай низ куки шета. – Метла.
Измислени думи	Родила хода неходче, а неходчето – ходанче. – Кокошка и яйце.
Алитерация	Тука Тонка, там Тонка, дойде Тонка тумбеста. – Вретено.
Рима	Тънка, тънка Стана / с дваесе сукмана, / главата й в затвора, / телето й на двора. – Праз лук. Лежи вола в обора, / рогата му на двора. – Охлюв.
Лични имена	Гърбава Неда в градина лежи. – Тиква. Гърбав Колю от Раздолци на гръб носи триста колци. – Таралеж.

В отделни случаи, именно чрез използването на посочените похвати (личните имена, звукоподражанията, специфичния звукопис и т.н.) е подсказана и отгадката, например:

Дълъг Димо без кости. – Дим.

Стойна на три нози стоит. – Стол.

Тилилей свири за четири сливи. – Теле.

Гатанките показват формална близост до други фолклорни жанрове (по синтактичен строеж с пословиците, по енигматична реч с броилките, по специфичния звукопис със скороговорките и т.н.). Могат да бъдат посочени редица случаи на преход на сходно съдържание, каквито са долните случаи, издирени от Стефана Стойкова:

Броилка	Ала, бала, портокала, / ластовица, домпатица, / талион, талион, / чок, бок, страшен рог. / Цакна гасок на сух песок, / пусна пара чак до цара.
Гатанка	Цакна гасок на сух песок, дигна са пара, чу се до цара. – Пушка.
Скороговорка	Црън пръч црън трън гризеше, / тич, црън пръч, не гризи црън трън.
Гатанка	Църно яре, църнорого, църноного, църн търн гризеше. – Бивол и биволче.
Пословица	Език кости няма, а кости троши. Детето е от царя по-голямо. Дума се в кърпа не връзва.
Гатанка	Кости няма, а кости троши. – Езикът. Кое е по-голямо от царя? – Детето. Що се в кърпа не връзва? – Думата.

Комуникативна ситуация

Зад двусъставната структура, фиксирана чрез загадката и отгадката, в гатанката, се крие особена комуникативна ситуация: всъщност въпросът и отговорът са реплики на специфични действащи лица в рамките на един ритуал, в който задължително има елемент на изпитване или на изпитание. Загатването на гатанки е елемент от проверка на пригодност, на владеене на определен културен език или на определени познания, а задължителни действащи лица в тази ситуация са: изпитващият (владеещият знанието) и изпитваният (кандидатът, който се доказва чрез проверка), обичайно за ситуацията е и наличието на публика, съставена от кръга на посветените. Тази ритуална игра неизменно има значим, а понякога и съдбовен, залог: даването на правилните отговори прави кандидата член на общност, към която той се стреми – било тя общността на мъдреците, на знаещите или на владеещите споделения културен език на групата, а неразгадаването е последвано от някакво поне символично наказание. Отгатването на гатанки следователно е форма на изпитание, при което кандидатът е призван да покаже знанията си в рамките на ритуал, най-често с посветителски характер.

Описаната комуникационна ситуация ярко личи в митичния разказ за Едип: в гората пред град Тива се настанява чудовището Сфинкс, което убива всички пътници, които не съумеят да отговорят на поставената от него гатанка: „Сутрин ходи на четири крака, обед на два, вечер на три”. С разгадаването й се нагърбва Едип и дадената от него вярна отгадка („човекът”: като дете пълзи на четири крака, а като възрастен ползва бастун) му осигурява достъп до града, ръката на царската дъщеря (без да знае, че тя е негова майка) и царския престол, а побеснелият от гняв Сфинкс скача в пропастта и умира.

Функции и контексти на функциониране на гатанката

Някои учени обвързват гатанките с вярата в магическата сила на словото и табуто върху определени названия: през призмата на тази догадка гатанките са културна форма за усвояване на иносказателната реч, използвана – тук мненията се разделят – било като средство за предаване на традиционно скрито знание, било, като евфемизъм, заобикалящ архаична забрана за назоваване. Несъмнена е връзката на гатанките с магията и религиозния култ. В Малайския архипелаг гатанки си задават бдящите над мъртвец негови близки, в Долен Бретан същото правели старци, които след погребение оставали на гробищата. На остров Целебес гатанки се задавали след засяване на нивите, като след всяка отгадка присъстващите се обръщали към умрелите прадеди с молба за плодородие. При удмуртите съществувала забрана да се задават гатанки в периода между жътва и женитба, като вечери на гатанките се устройвали от есента до началото на зимата.

В българската традиция гатанките са елемент от процеса в обучение в култура – затова често можем да срещнем твърдението, че в тях са отразени житейският опит на народа и познанията за природата и бита. Първичната ситуация на ритуално разгадаване на гатанки е на изчезване още във времето на първите български записвачи от XIX в. И все пак, сред оскъдните сведения, които ни дават те (Любен Каравелов, Димитър Македонски, Петър Цветанов, Димитър Маринов и други), контекстът на загатване на гатанки е идентичен: това се прави зимно време, вечер, край огъня, някои уточняват и „на седянка”. Нееднородни са сведенията за участниците в ритуала: моми и ергени (Каравелов, Цветанов), приятели и приятелки (Македонски), мъжете (Маринов), възрастните забавлявали децата (Цепенков).

Гатанковият ритуал навлиза чрез подражание в детските игри. Сред оскъдните спомени за практикувана от деца игра на разгадаване на гатанки е фиксиран следният сценарий: участват група деца, едно дава загадките, едно ги разгадава, останалите са наблюдатели. Недаденият или неправилният отговор е санкциониран с наказание: провалилият се трябва да изпее песен, да обиколи къщата на един крак, да донесе вода или нацепи дърва. В друг случай, отгадката не бива откривана, докато изпитваният не се „опозори” словесно, като заяви: „Ям червива ябълка!” или направи друго заявление в подобен дух.

Гатанките нерядко стават градивен елемент в символичното действие гадаене. Добре известно е, че прочутият в Античността Делфийски оракул правел своите предсказания в алегорична форма, близка до гатанките. В българската традиция тази им употреба е съхранена в ритуала, известен под названията: „напяване на пръстените” и „ладуване”. В различни краища на България той се извършва на голям традиционен празник, най-често: Васильовден (1 януари), Еньовден (24 юни), Гергьовден (6 май) или Великден. В навечерието на празника неомъжени девойки спускат своите пръстени в котел с вода, която се остава да пренощува на открито. На сутринта те се събират и пеят утвърдени припявки наричания, които представляват гатанки с отговор професия или социално положение. След изпълнението на всяка припявка малко момиче, облечено като булка, вади един от пръстените от котела – споделена е увереността, че собственичката на извадения пръстен ще се омъжи за момък със загатнатите от припявката професия или социален статус. Ето няколко примера:

По поле бяга, цървул стяга. – Овчар.

Искри фъркат из въз каминка. – Ковач.

Дълбоки мази, кални прагища. – Бакалин.

Бяло книже, черно мастило. – Учен.

Клон босилек черква мете. – Поп.

Цървул бяга, въд дол бяга. – Хайдутин.

На камък седи, въшки чука. – Сиромах.

Съхранен до късно е и друг тип ритуално задаване на гатанки, чиято арена е традиционната сватба. В отделни райони на сватбената трапеза кумът има привилегията, пък и ритуалното задължение, да поръчва да му носят храни и напитки – той обаче не ги назовава пряко, а ги заменя с импровизирани на момента или кодифицирани загадки. Няколко примера:

Донесете ми червено яре, козината му отвътре! (Шипка).

Донесете ми бъчва с вино! (Дрянка).

Дайте ми мома неощипана! (Бутилка лимонада).

Дайте ми от дърта баба пастърма! (Сушени круши).

Донесете ми герана с кофата и чакъла наоколо му! (Ракиено шише с чашка и бучка захар за мезе).

Донесете ми червено конче с юздечката и както е подковано с петалите! (Бъклица с вино и парчета наденица).

Да ми донесете три порции: първата навън и навътре, втората назад и напред и третата нагоре и надолу! (Охлюв, рак и риба).

Донесете ми вода в решето! (Лед в решето).

Донесете ми мляко от биволица, която пасе в Румъния, пък тук се дои! (Пчелен мед).

Може да се предположи, че в миналото този ритуал е имал дълбинен смисъл, който е избледнял с времето, а словесната игра продължава да се употребява по традиция с нова функция, акцентираща върху забавното. Още по-мъглява е ситуацията на задаване на двусмислени гатанки в рамките на сватбата – практика, за която има откъслечни сведения, но е позната от традицията на други народи. Най-вероятно да става въпрос за гатанки от следния тип:

Голо у рунтаво улази. – Чорап на игла.

Крив заек / Черно мече право рече / Ти го галиш, то ти скача. – Кантар.

Два се клатят, едно клима. – Топузите и клималото на часовник.

Без кора влиза, с кора излиза. – Хлябът.

Сухо влезе, мокро излезе. – Кофата от кладенеца.

Разгърни руно, пъхни кочан. – Чорап.

Мазно у рунтаво улазило. – Ръкавица.

Не съм те купил да те гледам, оти съм те купил жива жилка да ти вовирам. – Пръстен.

Дълго у тесно улази. – Пръст и пръстен.

Покачи ся, мой чоперко, по метла рунтавица. – Гребен.

Имам си едно нещо – вечер го турям, сутрин го вадим. – Чивията на вратата.

Сухо го пъхва, мокро го вади, на върха му капчица. – Перо на писалка.

За разлика от класическите образци, този тип загадки имат две отгадки: една, първосигнална, свързана с vita sexualis, и втора, скрита, която е обект на същинското търсене. Тези образци модифицират в известна степен присъщата на гатанката имплицитна комуникативна ситуация: отговарящият тук не е затруднен да разреши загадката, а да укрие натрапващата се асоциация – успехът му би бил двоен, ако изнамери и невинният отговор. Изказвано е предположението, че те са задавани на младоженката в навечерието на брачното свождане и имат две функции: да подготвят иносказателно младоженката за непознатите й аспекти от сексуалния живот и да проверят нейната честност – ще следват срам и неприятности, ако на гатанката „Без кожа улезне, с кожа излезне” тя отвърне по друг начин, освен с „хлябът у пещта”.

В съвременната градска култура гатанките намират нова функция, като структурата им е използвана за инструментализация на остроумното и смешното в многобройни вицове и загадки. Наченките на този преход се забелязват още в недрата на традиционния фолклор, както показват следните няколко примера:

Що е по-горе от бога? – Божията шапка.

Какво правят дванайсетте на небето? – Една дузина.

На кой, като отрежат главата, няма да потече кръв? – На зелката.

Кой цар има най-голяма корона? – Царят с най-голяма глава.

Татко и син и татко и син отишли на лов, та улучили три заека. Колко били те и какво роднинство имали помежду си? – Трима: дядо, татко и син.

Лесно разпознаваема и динамично променяща се, гатанката продължава да отстоява своя специфичен поглед към света: какво друго са днешните кръстословици, ако не своеобразни нанизи от гатанки?

Литература

Вакарелски, Хр. Български народни гатанки. София, 1936.

Стойкова, Ст. Български народни гатанки. Трето преработено и допълнено издание. София, „Колибри”, 2013.

Дживтерева, Св. Българската митопоетична картина за свят в народните гатанки. Велико Търново, УИ „Св. Св. Кирил и Методий”, 2013.