Под трудов свят обикновено се разбира онази област на всекидневни действия, където сферата на стопанските условия и дадености се среща с тази на социалните отношения и културните изразни форми и практики. Трудовият свят е мястото, където тези две сфери неразривно се преплитат една с друга и си влияят взаимно.

При това дефиниране се оказва, че структурите, в случая икономическите рамкови условия, са не само зададени от системата, но същевременно те се репродуцират и трансформират от и чрез всекидневните практики на работещите. Тези човешки икономически действия в трудовото всекидневие обаче не са ръководени изцяло и само от собствения интерес на стопански действащия и рационално мислещ индивид, както постановява неокласическата икономическа парадигма. Напротив, тук трябва да се отчита също отношението на работещия към социалната му среда, взаимоотношенията между него и другите членове на трудовата група, между нормативните условия и емоционалното им възприемане. С други думи, стопанското действие, образуващо едната сфера на трудовия свят, се обуславя не само от рационалния стремеж за собствена полза, а в голяма степен и от морални представи и чувства. Системата на организацията на труда в едно икономическо предприятие се пречупва през индивидуалния поглед и индивидуалните действия, през жизнения опит и в резултат от взаимодействията на членовете на предприятието един с друг и със стопанските условия се оформя областта, определяна като трудов свят.

От етнологична гледна точка трудовият свят е социално и културно пространство. Тук се включват трудовите дейности и протичането на работата, социалните взаимодействия и връзки около работните процеси, формите на професионалната дейност, обусловени от трудовите стойности и норми, усвоените професионални практики, като всички те съставляват формалната страна на работата. Субективната страна на труда, индивидуалното и груповото съзнание на работещите, тяхното схващане за труд и резултати, за йерархия и отговорност, за поставените от ръководителите им цели и политика са значими изследователски полета в областта на трудовия свят. За етнолозите е важно да се разкрие как социалното и културното пространство се конструира и обяснява от участниците. В трудовия свят у работещите възникват желания, претенции и нужди, които могат да бъдат в опозиция на системата на целевата рационалност. Тяхното изследване, базирано на ролята на субективния фактор в стопанската дейност, също е значима задача за етнолозите.

Трудовият свят обхваща съвкупността от всички действия, които са насочени рационално към успеха на стопанското предприятие, но също и онези, които служат на хората да се изявяват като социални същества и да влизат помежду си в контакти, полезни за работата им. Субективизирането на труда е важен процес, при който работещите внасят в трудовия свят своите личностни качества и човешки потенциал, като същевременно се стремят към реализация и към постигане на удоволствие и удовлетворение в и чрез труда си. Това индивидуализиране на трудовите отношения и внасянето на собствените претенции в трудовия свят също е важно поле за етнологично изследване.

Наред с формалната организация и рационалните действия, в трудовия свят възникват и неформални връзки и отношения, които могат да бъдат с различен характер и относителна тежест. Съблюдават се неписани правила, познати от живота извън предприятието, в употреба влизат ориентации, характерни за всекидневната житейска практика. Неформалната област съставлява важна част от трудовия свят. В нея хората по-лесно и по-гъвкаво боравят с формалните дадености. Тук става дума за практики, помагащи на работещите да се ориентират по-добре в трудовата обстановка, да превърнат трудовата дейност в част от своето пълноценно съществуване, в което въпросът за качеството на живота не изчезва автоматично.

Трудовият свят надхвърля „сухите” икономически закономерности – той е многообразен и представлява съвкупността от строго икономически дейности и формални структури, субективно преживени правила за стопанската дейност, взаимоотношения между членове от различни йерархии или вътре в тях и всички динамични връзки, които помагат за създаването и поддържането на социалния ред. Най-кратко трудовият свят може да се опише като възникващото единство на професионалната работа и свързаните с нея човешки отношения, което позволява успешното справяне с трудовите задължения. Културните аспекти на трудовия свят могат да бъдат разбрани и анализирани само като се вземат предвид политическите и икономическите условия, както и социалните и културни характеристики на обществото в определения период от неговото историческо развитие.

Литература

Петрова, Ив. Трудов свят и етнология. София, 2010.