Движението на индивиди и групи от хора е свойствено за човешките общности и е исторически засвидетелствано през различни периоди от съществуването на човечеството. В съвременността редица политически, икономически, социални, културни, демографски и психологически фактори се преплитат, пораждайки разнообразни по тип и характеристики миграционни движения. Днес почти няма човек, който да не е въвлечен в такива придвижвания или който да няма роднини и познати, заминали по-близо или далеч от родното място.

Терминът „миграция” обаче вече до такава степен е използван както в академичния, така и в обществения дискурс, че с него се обозначават множество различни процеси и явления. На практика днес не съществува общоприета концепция за това понятие, която да го описва във всички пространствени и времеви измерения при всички обстоятелства и ситуации. Самата дума има латински произход и означава „движа се”, „променям местоживелището си”. Обобщавайки разнообразните дефиниции, бихме могли да определим миграцията като универсален процес на движение на индивиди или групи от хора от една пространствена единица или място на обитаване към друга, при което се преминава общоустановена географска/политическа/административна/културна граница в пространството и времето. Преместването може да има постоянен или временен/сезонен характер, при което въвлеченият индивид/индивиди са ангажирани в някаква икономическа активност за осигуряване на средства за живот (ако са работещи) или споделят и ползват предоставени или присвоени ресурси на мястото, в което са се установили (и работещи, но и неработещи). Често се добавят критерии като времетраене, разстояние и причина, при което много от класификациите на миграциите изхождат от бинарни противопоставяния: вътрешни/международни, временни/постоянни, доброволни/принудителни, икономически (трудови)/ политически, легални/ нелегални. Днес причините са разнообразни: някои хора се движат, за да търсят работа и по-добри икономически възможности, за да получат образование, за да се съберат с членове на семейството си. Други бягат заради въоръжени конфликти, преследване и терор. Нараства броят на онези, които мигрират в резултат на климатични промени, природни и индустриални катастрофи, правещи живота им в родните места невъзможен. Всички тези категории обаче рядко могат да съществуват в този изчистен вид и на практика често се преплитат.

Цифрите, отразяващи броя на мигриращите хора, също са несигурни, но нерядко ХХ в. е определян като „ера на миграцията“ и това е така не поради абсолютните величини, а заради относителната тежест и значения, които миграционните процеси имат в съвременния свят и начините, по които те влияят на общностите и обществата, условно определяни като изпращащи и приемащи. Значенията им се предопределят от многослойните им характеристики и изключителна динамика: голямо разнообразие на етническите и културни групи, участващи в процесите; разнообразни посоки на придвижване и усъвършенстващи се средства за транспорт, комуникация и достъп до информация; постоянно се променя половият профил на мигрантите (с тенденция към увеличаване дела на жените), а миграцията на постоянно променилите местожителството си е преплетена с не по-малката като значение и цифри временна или циркулираща миграция; политизирането и общественият отзвук на тези движения също не трябва да бъдат подценявани.

Поради всичко това днес миграционните процеси са обект на изследователски интерес на различни науки и дисциплини – демография, география, икономика, политология, история, социология, етнология и др. Проучванията в етнологията и антропологията, които се фокусират върху конкретни места, но същевременно изхождат от сравнителна перспектива, са насочени не толкова към големия поглед върху миграционните потоци, колкото към това как хората на местно ниво реагират на глобалните процеси. Етнолозите правят своите изследвания в двата края на миграционната верига – както в местата на произход, така и в тези, приемащи мигранти, обръщайки внимание също така и на връзките помежду им. За тях е важно да проучат адаптацията и динамиката на идентичностите на мигрантите, излизащи от един и влизащи в друг социокултурен контекст, но също така и да проследят как миграцията повлиява културната промяна, трансформацията на социалните структури, семейно-родовите отношения, празнично-обредната система и т.н. Същевременно, изхождайки от частното, крайната цел на антропологичния подход е чрез междукултурни сравнения на множество частни случаи да бъдат постигнати генерални обобщения, надхвърлящи конкретното време и пространство.

Темата за миграциите става все по-актуална през последните няколко години, привличайки все повече интереса на изследователите на миграционните процеси на Балканите и в България в частност. Осезателна е промяната във фокуса на част от проучванията – сред многобройните исторически текстове, посветени основно на движенията на бежанци, колонизатори и политически емигранти в контекста на бурния и разнопосочен исторически ход на събитията на Балканите, все по-често се появяват изследвания, които насочват вниманието към  механизмите, задвижващи тези движения, начините, по които те протичат, техните социокултурни характеристики и влиянието им върху социалната структура на общностите, всекидневния живот, динамиката на идентичностите, опазването на културното наследство и традиции и т.н. Този интерес, от една страна, е породен от започналата масова миграция на българско население извън страната след падането на социалистическия режим, а от друга, е свързан с желанието за преориентация в хуманитарните и социалните науки и стремеж към изследване на значими теми в сравнителен европейски и световен контекст. Някои от изследванията са насочени към проучване на българската историческа диаспора (например българите в Бесарабия, българите в Румъния и др.), друга много значителна част – към съвременните български емигрантски общности в различни страни по света. Трето важно направление са изследванията, посветени на миграциите на етническите и религиозни общности в България – турци, роми, българи мюсюлмани, каракачани и т.н. Обект на интерес са и новите имигрантски групи в България от последните десетилетия – азиатци (китайци, виетнамци и др.), араби (ливанци, сирийци, палестинци и др.), африканци (нигерийци, камерунци и др.), западноевропейци (англичани, немци и др.), мигранти от бившето съветско пространство (руснаци, украинци и др.), от съседните балкански страни и т.н.

Миграционните проучвания от етноложка перспектива са постоянно развиващо се изследователско поле в България. В тази връзка могат да се очертаят и някои теми, които разкриват възможности за допълнителна изследователска работа, например: ефектите от миграцията в социокултурен план в изпращащите мигрантите места, видени през призмата на транснационалните връзки и обмен, влиянието на донесените от мигрантите идеи, промяната в поведенията, нагласите, статусите, трансформациите в местния културен пейзаж, свързани с поява на нови архитектурни образци или изменения в обичайно-обредната система на локалната общност и др. Независимо от растящия брой описания на миграционни модели и практики, все още много актуални са проучванията, посветени на промените в семейните и родствените структури, брачните модели, идеята за локална общност и др.

Литература

Борисова, М., Л. Гергова, Я. Гергова, Й. Еролова, Т. Матанова (съст.). Българи в чужбина. Чужденци в България. София: ИЕФЕМ-БАН, 2017.

Карамихова, М. (съст.). Да живееш там, да се сънуваш тук. Емиграционни процеси в началото на ХХІ век. София: МЦИМКВ, 2003.

Карамихова, М. (съст.). Градиво за етнология на миграциите. Сборник студии. София: ЕИМ – БАН, 2011.

Кръстева, А. (съст.). Имиграцията в България. София: МЦИМКВ, 2005.

Кръстева, А. От миграция към мобилност: политики и пътища. София: НБУ, 2015.

Маева, М., С. Захова (съст.). Етнография на миграциите. Българите в Средиземноморието. София: Парадигма, 2013.

Пенчев, Вл., Н. Вуков, Л. Гергова, Я. Гергова (ред.). Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина. София: Парадигма, 2017.

Хайдиняк, М. (съст.). Миграции, пол и междукултурни взаимодействия в България.

София: МЦИМКВ, 2011.