Седмицата, която разделя Месни от Сирни заговезни, се нарича Сирна неделя или Сирница. Обичаите и празниците, изпълнявани в този период, са свързани с прехода от зимата към пролетта. През цялата седмица се спазват строго някои забрани – жените не трябва да перат и да простират бяло пране, за да не бие град през лятото.

Седмицата завършва със Сирната неделя, наричана още Сирни поклади, Прошка, Големи заговезни, Велики заговезни. Целият ден преминава в гостувания, младите посещават по-възрастните си роднини – родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, като изричат „Прощавай!”, „Господ да прощава, да си простен!” отговарят по-възрастните. Така вечерта, когато цялото домочадие седне около празничната трапеза да заговява, всички трябва да са си простили. Оттук и вечерята наричат прощални заговезни, прошки. Тъй като месните гозби вече са изключени, на софрата са наредени блюда с риба, баници със сирене, масленица (тутманик), мляко с ориз, сирене, яйца, орехи. Тази вечер за последен път преди Великденските пости се ядат млечни произведения. Присъства и неизменната за празника бяла халва.

След вечерята се изпълнява традиционният обичай хамкане, ламкане или люскане на халва, яйце или парче сирене. Бабите завързват на една греда на тавана червен вълнен конец, на който е закачено парче халва, сирене или варено яйце. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца, те се втурват и надпреварват да захапят парчето с уста. После запалват конеца и по това как гори гадаят за бъдещата реколта, за това дали ще раждат домашните животни, дали младите ще се задомят и ще имат челяд. Пепелта от изгорелия конец се запазва за цяр през годината. Краят на обредната вечеря се отбелязва с гърмежи на пушки на двора, като така се възвестява началото на Великденските пости. Вярва се също, че гърмежите ще осигурят агнене на овцете и роене на пчелите.

Един от най-типичните обичаи за Сирница е паленето и прескачането на големи заговезнишки огньове от момчета и ергени. Те събират клони и царевична шума за огъня през цялата изминала Сирна седмица и ги подреждат на купни по височините около селото. В различните български краища купните наричат сирници, олелии, оратници, ойдалии, курковници, урбалки, гаганици. В неделя вечерта ги запалват, като се вярва, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да бие градушка. Високо лумналите в мрака огньове се виждат от всички в селото и създават празнично настроение. На мегдана се извива последното преди постите буйно смесено хоро, за да растат буйни и високи посевите. След това хора не се играят до Великден (изключение е буенецът – хоро, играно от лазарките). Малките момчета палят по улиците из селото по-малки огньове. Около пламъците изричат хумористични стихове, често пъти и не съвсем благопристойни. Цяла нощ мъже, жени, момци и деца прескачат огньовете за здраве, за плодородие, за да се предпазят от бълхи и за да не пада градушка.

Третият характерен обичай за Сирни заговезни е туйкането, чилкането на стрели от момците. Младежите изработват стрели от меко дърво – мекиш, наричани чилки, чавги, перници, барутници. Вечерта на празника ги запалват от горящите огньове, завъртат ги в тъмнината и ги чилкат, туйкат, пяркат, т. е. изстрелват към дворовете на своите моми-избраници. Това е придружено с изричането на хумористични пожелания често със сексуален подтекст.

През Сирната седмица в Ямболско, Бургаско и Хасковско се изпълнява обичаят гора или зора. Преди изгрев слънце младите, придружавани от родителите си, излизат на някоя поляна до кръстопът. Обръщат се в посока към слънчевия изгрев и запяват обредни песни, в които възпяват пробуждането на природата и идващата нова стопанска година. После се извива смесено хоро, наречено също „гора”. В западните части на страната на Сирна неделя младите връзват люлки и се люлеят „за здраве”, като припяват кой ерген коя мома ще вземе.

• Прощаване млада невеста на Поклади, с. Говедарци, Самоковско, 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3435 Прощаване млада невеста на Поклади, с. Говедарци, Самоковско, 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3435
• Обред с кучета на Заговезни, с. Говедарци, Самоковско, 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3463 Обред с кучета на Заговезни, с. Говедарци, Самоковско, 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3463
• Обред с кучета на Заговезни, с. Говедарци, Самоковско 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3465 Обред с кучета на Заговезни, с. Говедарци, Самоковско 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3465
• Отиване на Прошка, с. Шишманово, Михайловградско (дн. Монтана), 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3434 Отиване на Прошка, с. Шишманово, Михайловградско (дн. Монтана), 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3434
• Заговезнишка копа, с. Говедарци, Самоковско, 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3429 Заговезнишка копа, с. Говедарци, Самоковско, 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3429
• Орашници, с. Говедарци, Самоковско, 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3431 Орашници, с. Говедарци, Самоковско, 1943-45 г. ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № 3431
•  

Литература

Д. Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Т. 28. София, 1914.

Р. Попов. Български народен календар. София, 2008.