Мръсни дни

Времето според традиционния светоглед има нееднороден характер. Нощта е универсалното време, което хората определят като демонично. Сезоните също се свързват с определени демонични същества. Към пролетно-летния цикъл се отнася появата на змейове и самодиви. Освен пролетния, друг период, „натоварен” с демонично присъствие, е преходът от старата към новата година. Според традиционните вярвания на българите от Коледа до Йордановден са т. нар. мръсни (некръстени, погани) дни. Тогава космическият ред е нарушен, настъпва хаос, а границата между двата свята е пропусклива, като на земята нахлуват зли сили.

Мръсните дни като граничен период в годишния цикъл са свързани с вярвания за караконджула. Това е времето, когато той е активен и вреди на хората. Раждането на човек през тези дни предопределя неговото превъплъщение приживе или след смъртта в караконджул. Макар некръстените дни да се свързват основно с караконджула, и за други свръхестествени същества (вампири, нави, таласъми) се вярва, че се явяват точно тогава. С мръсните дни се свързва и метаморфозата човек-животно. Именно в такива гранични периоди се извършва и социализацията на младежите (коледуване). През мръсните дни хората избягвали да закъсняват вечер, да излизат или да се обаждат на повикване през нощта, жените не перат и не шият, не се изхвърля пепелта от огнищата. Неспазване на някое от налаганите за съответния период табута се осмисля като причина за изявата на демоничните същества. Освещаването на водата от свещеника на Йордановден слага край на мръсните дни.

Представата за мръсните дни е характерна за традиционния светоглед, когато господства виждането за цикличния характер на времето. С модернизацията на живота през XX век, с навлизане на научните представи за времето и пространството вярата в свръхестествения характер на мръсните дни отпада и те остават елемент само в някои приказни сюжети.


Литература

Габровски, М. Преходът между старата и новата година. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. 1. София, 1989, 12-51.

Георгиева, Ив. Българска народна митология. София, 1993.

Попов, Р. Към характеристиката на българските народни вярвания, свързани с периодите на преход към зимата и пролетта. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. 1. София, 1989, 52-74.