Кукери и зимни маскирания

Календарни празници и обичаи
Посещения: 13295

Маскарадните игри са широко разпространени по българските предели. Под названието кукери са известни в Северна и Южна Източна България, а също така в Родопите и Средногорието и се изпълняват през Сирната неделя, преди началото на Великденския пост, което най-често се пада в началото на месец март.

Местните наименования включват Кукеровден, Куковден, Старчовден, Джумаловден, а участници в тях са кукери, кукове, кукерска баба, невеста, младоженец, старци, джамали, камилари, стрелци, пазачи, арапи, дервиши и др. На сурвакарските игри, които се провеждат между Коледа и Йордановден, обредните персонажи са подобни: старец, дядо, баба, невеста, джамалар, джамал, мечка и мечкар. Те се реализират в периода на т. нар. „мръсни дни”, най-често на Нова година (Сурва или Васильовден 1 януари). Местните хора ги наричат сурваскаре, бабугери, василчари, старци, джамаларе, мечкари и др. Очевидно е, че и в двата случая маскарадните игри са разположени в период на преход към новата година или по-старото възприемане на началото й с възраждането на природата през месец март, както е например в античния свят. Смисълът им е обвързан пряко със символичното прогонване на злите сили и предизвикване на плодородие, характерно за всяко начало, с което да се предопредели благополучието за следващия период. В българската традиционна култура преходното време се възприема като отрязък, през който връзката между световете е нарушена и границата между този свят и отвъдното е отворена. Чрез маскиране в различни чудовищни животински превъплъщения хората целят да се предпазят и да противодействат на нахлуването на опасни сили в техния свят. Същевременно основополагащо за традиционните култури е вярването, че демоничните сили от отвъдното и предците могат да влияят върху плодородието и света на живите. Макар и обвързани в една обща идея, маскарадните игри имат множество регионални специфики и различия.

Участници в кукерските игри са само ергените или младите женени мъже. Техните маски са съчетание от животински елементи и човешки черти, наподобяват козел, овен, вол и др. Обикновено на главата си поставят високи платформи, украсени с цветни мъниста, парцали, пера и огледала. Главните обредни персонажи носят дървени саби, които са извити в края или са оцветени с червена боя и символично напомнят фалос. Част от тях са облечени с елементи от традиционното облекло, характерно за региона, в който се изпълняват игрите. Накичени са с много звънци, с които възпроизвеждат невероятен шум.

Основни обредни действия са свързани с обхождане на селото, посещение на домовете на стопаните и пожелания за плодородие и благополучие, а обредното заораване и засяване обикновено се извършва в центъра на селището. Главният кукер впряга в ралото някои от кукерите, бабата или младоженката и те символично заорават леха, а той я засява. Част от обредните действия включват събаряне на булката на земята и имитация на полов акт, крадене и намиране на кукерската баба, раждане на бебе (дървена кукла или коте), умиране и съживяване на младоженеца след спасяването на невестата или след заораването и др. В Пловдивско, Пазарджишко и Казанлъшко се наблюдава друга разновидност на раннопролетните игри, а именно разиграването на камила или обредното къпане на кукери.

Основната прилика между сурвакарските и кукерските игри е в състава на участниците – той е само от млади женени мъже и ергени. Разликата се състои в липсата на обредно заораване и засяване при зимните маскирания. Обредните персонажи също са сходни. Дружината на сурвакарите се води от старец, дядо или джамалар, а също така присъстват баба, невяста, зет и др. Често при тях се разиграва джамал (камила) или мечка, която се пресъздава от един или двама дегизирани. Облечени са в кожи, на главите носят обърнати с козината навън шапки, а лицата им са начернени или с маски на животни, най-често овен или козел, допълнени с украса от пера, крила и клюнове, а същевременно притежават и антропоморфни (човешки) черти. Въоръжени са с дървени саби, топузи и тояги. Звънците и шумът, който възпроизвеждат, е напълно сравним с този при кукерските игри. Техните обредни действия са свързани с обхождане на селото, което започва в полунощ срещу Коледа или Нова година или рано сутринта в деня на празника. Благославят домакините за плодородие и представят смешни сцени, които включват симулиране на полов акт, разиграване на камилата/мечката, което включва търкаляне по пода или карат мечката да „гази” домакините за „здраве през годината”.

И при двата варианта на маскираните игри различните дружини избягват срещите помежду си, защото се смята, че годината ще бъде неплодородна. Събраните продукти и пари се използват за почерпване на всички участници, а също така се даряват на църквата и читалището.

Брачната и сексуалната символика са основни в двата обредни комплекса, сливането на мъжкото и женското начало цели да въздейства върху берекета и плодовитостта. От друга страна връзката им с отвъдното ги свързва и с култа към починалите, от които в народните представи зависи омилостивяването на природата и стихиите. В някои елементи на ритуала се наблюдава възпроизводство на езическия мит за вечно умиращия и възкръсващ бог на плодородието.

Всички автори акцентират върху структурното и идейното единство на кукерските и зимните маскирания. Някои от тях пряко ги свързват с античните Дионисиеви празници, други изтъкват хипотезите, че кукерите са с тракийски произход, а зимните западнобългарски игри са със славянски произход. Независимо от различните трактовки за произхода им, явно е, че те носят наслоения от предходни епохи, а важен за тяхното формиране е периодът на Средновековието. Повлияни са от процесите в съвременността и тяхното развитие следва всички тенденции в трансформирането на традиционната култура в наши дни. Особено съществен за настоящото състояние на тези празници е функциониращият от 1985 г. международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” в гр. Перник (първото му издание с национален характер е още през 1966 г.). Днес се преплитат разнопосочни взаимодействия в процеса на съхранение, възпроизводство, популяризиране, оценка и институционализиране на маскарадните обредни комплекси. Съществено доказателство за това е включването на обичая „Сурва” през 2015 г. в представителната листа на Юнеско за нематериално културно наследство.

View the embedded image gallery online at:
https://balgarskaetnografia.com/praznici-i-obichai/kalendarni-praznici-i-obichai/kukeri-i-zimni-maskirania.html#sigProIdd085a6424d

Литература

Беновска-Събкова, М. 1994. Българската маскарадна обредност в контекста на европейската традиция. – Българска етнография, № 3-4, 3-15.

Попов, Р. 1994. Кукери. – В: Българска митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев. София: Издателска група 7М + Логис, 186-189.

Попов, Р. 1999. Календарни празници и обичаи. – В: Ловешки край. Материална и духовна култура. Етнографски проучвания на България. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов”, 293-320.

Стаменова, Ж. 1982. Кукери и сурвакари. Български празници и обичаи. София: Държавно издателство „Септември”.