За всеки покойник след погребението се правят помени с посещение на гроба до навършването на една или 3 години след смъртта. Православните христяни извършват помен за покойните си роднин на третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден след смъртта, които наричат съответно третини, деветини, дваесе и четиресе.
На 40-ия ден гробът се изравнява и след това помените се разреждат и се правят на 3, 6, 9 месеца и на една година. В началния период след погребението най-близките жени посещават гроба ежедневно, рано сутрин преди изгрева на слънцето, понякога и два пъти дневно сутрин и вечер. Тези ежедневни посещения на различни места продължават до края на първата седмица, до 9-тия или до 40-тия ден. В този период покойникът се нарича прясна душа и при посещението си жените извършват стандартни обредни действия на гроба – прекадяват гроба, запалват свещ или кандило, преливат гроба с вода и вино, раздават храна за душата на покойника. При тези посещения се извършва и оплакване на покойника, с изключение на третия ден, когато се спазва обредно малчание. На отделните помени се извършват по-големи раздавания и на гроба присъстват повече хора, най-често всички, които са били на погребението. Общото название на помените е различно в различните райони на България: износане, носене, износи, поноси, струване, струвило, помен, помана, софра, кадене, поклон, полагане.
Третини се нарича посещението на гроба на следващия ден след погребението, което става рано сутрин, преди изгрева на слънцето в пълно мълчание. Обикновено на гроба отиват три стари жени, които обикалят три пъти гроба и го прекадяват, забождат в ъглите вретена и скилидки чесън, запалват много свещи, така, че гробът да „свети“ или го опалват с кълчища, които са намотали около вретената по начин да образуват огнен кръг и изричат определени заклинания, за да остане покойникът в гроба и да не се превърне във вампир. Донесената от жените храна за мъртвия се изяжда от тях мълчаливо на гроба. След това жените се разотиват.
Вярва се, че до третия ден след смъртта душата остава в къщата, а след това до 40-ия ден обикаля всички места, по които покойникът е ходил приживе. Затова и помените се правят по-начесто именно през този период, защото се смята, че покойникът като „прясна душа“ все още не е напуснал окончателно света на живите. Броят на обредните хлябове за помен обикновено отговаря на дните за помен – на третини се правят 3 хляба, на деветини – девет, на двайсе се правят 20 хляба, на четиресе – 40 хляба. На деветини и на двайсетини на гроба отиват повече хора, раздават се повече и разнообразни храни за „Бог да прости“ и е задължително присъствието на свещеник, който чете заупокойна молитва. Сред храните има обредни хлябове, варено жито, плодове според сезона, готвени гозби и любими храни на покойника. Обикновено на гроба се носят първите узрели плодове, от които живите могат да ядат едва след като са раздали за мъртвите. На всички помени гробът се прекадява, оставя се съд с вода, за да пие душата, запалват се свещи или кандило, за да е светло по пътя й към отвъдния свят, гробът се прелива с вода и вино, покойникът се оплаква.
Особено тържествено се отбелязва 40-тия ден след смъртта, когато се извършва равняването на гроба. На четирисетини се събират най-много хора, обикновено всички, които са присъствали на погребението. Свещеникът чете молитва и после символично заравнява гроба, който до този момент е могила и по това пресният гроб се отличава от останалите християнски гробове. Вторият курбан се дава за покойник именно на 40-ия ден, първият е на погребението, а последният – на помена на една година. Освен много и разнообразни храни, сред които задължително се дава коливо, обреден хляб и курбан, на този помен се раздават дрехите на покойника, както и дарове на близки роднини, според вярването, че всичко раздадено за душата на покойника „ще му се намери на оня свят“. На някои места дрехите на покойника се дават на негов връстник от същия пол, който трябва да ги облече и с тях да присъства на помена и на трапезата. Този човек се явява символичен заместител на мъртвия. Вярва се, че на 40-тия ден душата окончателно напуска света на живите и се отправя към „оня“ свят, светът на мъртвите, към който се приобщава окончателно в края на първата година.
Поменът на година след смъртта също се отбелязва тържествено, в присъствието на повече хора и на свещеник и на различни места се нарича годишнина, цаленица, склопване, склопяване (на запад от ятовата говорна граница) и връхнина (на изток). Названието на помена на една година в Северозападна България произлиза от обредната пластика на хляба блюдо – тестен кръг, който се затваря все повече на всеки следващ помен, докато се затвори (склопи) напълно на едногодишния помен. Тогава обредният хляб се нарича склопено блюдо, защото и покойникът е склопил годината от момента на смъртта и е изминал пътя от света на живите до света на мъртвите.
На отделни места след изтичането на една година от смъртта се отбелязват нечетни годишнини (3, 5, 7, 9), но също ежегодно се отбелязва и датата на смъртта, като гробът се посещава от близките, палят се свещи, прелива се с вода и се раздават храни за душата на мъртвия. Наред с тези индивидуални помени за покойник, в дните на общите задушници на гробището се почитат душите на всички починали роднини.
Литература
Вакарелски, Хр. 1990. Български погребални обичаи. Сравнително изучаване. София: Издателство на БАН.
Генчев, Ст. 1985. Обичаи и обреди, свързани със смъртта и погребението. – В: Етнография на България. Т. ІІІ. София: Издателство на БАН.