В европейското обществознание понятието иновация се появява през XIX в. с произход от латинското „novation“, което има смисъл на „обновяване“, „изменение“ /в определена посока/.

В следващото столетие се утвърждава в икономически контекст, обозначавайки в трудовете на австрийския икономист и политолог Й. Шумпетер нововъведени процеси /или изменени съществуващи такива/ в производството и пазара.     В етнологията понятието образува противоположна двойка с традиция, като двете маркират същностни черти на културния процес. Културолозите се съгласяват, че – подобно на икономическите процеси, и в културно-историческите, иновациите съществуват само в динамична среда, където старото, което е назадничаво и задържащо, се разрушава и на негово място идва нов импулс. Динамиката на традицията е заложена в присъствието на иновациите: „Всяка традиция е бивша иновация, и всяка иновация – е потенциална бъдеща традиция. Всъщност, нито една традиционна черта не е изконна; тя има своето начало, отнякъде се е появила, следователно, някога е била иновация. Фактът, че виждам как иновацията, ако е утвърдена в културата, ще отмре и ще се забрави, или ще оцелее и след време ще престане да се разглежда като иновация, значи — ще стане традиция“ (Арутюнов). По механизма на своето съществуване и развитие иновацията изразява началния етап на формиране на традицията.

Някои учени-културолози и социолози стигат до идеята за единство на категориите „традиция” и „иновация”, което заздравява адаптационно-адаптиращия механизъм на културата, предава го в наследство и осигурява съществуването на етничните общности. Други учени развиват тази мисъл в посока, че различието между културите се основава върху наличието на традиции с различно съдържание по отношение на трансмисията и функционирането им – това идва от симбиозата с трансформираните в традиции иновационни явления.

Литература

Eisenstadt, S. Tradition, Change and Modernity. New York, 1973.

Hristov, P. Tradition in the Era of Globalization – a View from the Central Balkans. – Teme, XXXVI, 2012, № 3, Ниш, јул – септембар, 985-994.