Акултурация наблюдаваме когато при срещата на две култури, чужди културни елементи навлизат масирано в дадена система и изместват голяма част от традиционните й културни елементи. Този процес се регистрира най-видимо при имигрантите и при малцинствените групи, които постепенно може да загубят своя език, характерното си облекло, традиционните си производства, специфичната си образователна система.
С този термин най-общо се обозначава влизането на индивидите в някои нови процеси на приемане в различна степен на дадена култура. Когато индивидът/ите приемат изцяло ценностите на другата, новата, култура, този процес се нарича асимилация. Когато се възприема и практикува най-доброто от ценностите на новата и на родната културни системи, процесът се нарича интеграция. Силната привързаност, която държи индивидът плътно привързан към собствената култура, води до процес на сепарация. Когато бъдат отхвърлени ценностите и нормите на двете култури, тогава това води до маргинализация.
Тези процеси никога не могат да се наблюдават в чист вид. При една и съща личност могат да бъдат наблюдавани всички тези процеси или част от тях в зависимост от конкретната ситуация – на работното място, в общуването на всекидневно ниво и на ниво семейство например. Акултурацията е процес и неговото изследване следва да бъде именно като динамика, а не като резултат. Според определението на Крьобер акултурацията обозначава промените в културата, привнесени от друга култура, което довежда до нарастващи сходства между тези две култури. Милтън Гордън от своя страна описва акултурацията на имигрантите от първа до четвърта генерация като серия от етапи, през които трябва да премине индивидът. Тези етапи са: 1. Поведенческа асимилация; 2. Структурна асимилация (социална асимилация); 3. Брачна асимилация. Друг изследовател, Р. Томсън, твърди, че процесът на акултурация протича по следния начин: първо, доминиращата култура принуждава малцинствата и чужденците да се акултурират и асимилират. Този процес е толкова по-бавен, колкото по-голяма е пространствената концентрация на представителите на малцинствата и чужденците по местоживеене и месторабота. Второ – акултурацията по необходимост предхожда асимилацията. Трето – дори малцинството или чужденците да са акултурирани, не следва по необходимост тяхната асимилация. Четвърто – акултурацията и асимилацията служат, за да хомогенизират малцинствената група в доминиращото общество. Въпреки това могат да се явят редица възпиращи хомогенизацията фактори, като възраст, пол, религия, политическа и социална принадлежност. Най-общо казано акултурацията е модификация на собствената култура на група или отделни личности в резултат на среща с друга култура.
Литература
Карамихова, М. Американски мечти. Пътеводител сред първа генерация имигранти. ИК Кротал, 2004.
Карамихова, М. Въведение в изучаването на етнокултурните групи. Цикъл лекции. УИ „Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, 2014.
Gordan, M. Assimilation in American Life. Oxford University Press, New York, 1964.
Kroeber, A. Basic and Secondary Patterns of Social Structure. – Journal of the Royal Anthropologicla Institute, 1938, 299–310.
Thompson, R. Assimilation. – In: Encyclopedia of Social and Cultural Anthropology. Vol. 1. D. Levinson, M. Ember (eds.). New York, 1996.